С включването на България в ЕС през 2007 година нараства напливът на български мигранти към Западна Европа.
Ирландия налага временни ограничения върху достъпа на България и Румъния до трудовия си пазар. Предприетите рестриктивни мерки ограничават потенциалния български мигрантски поток към страната. Към днешна дата българската диаспора в Ирландия наброява около 3 000 души. Задвижващите миграцията фактори, така наречените push/pull фактори, изтласкват и съответно притеглят миграционните потоци: от една страна, изтласкващи фактори са наличие на безработица, политическа нестабилност, нисък жизнен стандарт в България, от друга страна, Ирландия привлича мигрантски потоци с напредналата си икономика, с развити демокрация и образователна система, с дружелюбно население. Причините за установяване в Ирландия определят българската миграция като икономическа и по-рядко образователна.
Мигрантската тематика е в тясна корелация с общностния живот на диаспората в съответната дестинация. Политиката за интеграция на емигрантските общности стимулира институционализирането на българската диаспора. В изследването понятията институция и организация се приемат за синоними с уговорката, че организацията не въплъщава нормативната същност на институцията. Във фокус са институции и организации на българската диаспора в Ирландия: училищата в Дъблин, Корк и Шанън, Българската православна църковна община, фейсбук групите на българите в Ирландия.
Проучването се основава на теренна работа[1], осъществена през 2012 г. и 2014 г. по проект „Институциите на българите зад граница. Църквата – православни ценности, национална идентичност, институционална ангажираност”, финансиран от ФНИ; на интервюта във виртуалното пространство, както и на наблюдение на фейсбук групи на българската общност в Ирландия.
Необходимостта на българската диаспора в Ирландия да поддържа националната идентичност на подрастващите чрез обучение на роден език (освен обучението в училищата на приемната страна) рефлектира в създаването на български училища. Едно от тях е българското училище „Азбука” в Дъблин, отворило врати през учебната 2008/9 година като продължител на традициите на съществувалото до 2005 г. училище „Аз съм българче”.
Създаденият впоследствие Българският образователен и културен център в Ирландия (БОКЦИ) има за приоритет да подкрепя функционирането и утвърждаването на училище „Азбука” [2]. Училището работи по програма “Роден език и култура зад граница” на МОН. През септември 2010 г. в гр. Корк стартира дейността си българското училище „Любознание”. Създадено вследствие инициативата и финансовото обезпечение на сем. Мира и Искрен Кръстеви, училището се помещава в наета сграда, преподавателките пътуват от Дъблин.
Създаването на българските училища „Азбука” и „Любознание” се осъществява с активната подкрепа на тогавашния български посланик в Ирландия Емил Ялнъзов. Училище „Любознание” просъществува година и половина. Преустановява функционирането си поради отлив на деца, макар в последните месеци на дейността си да е било безплатно. Семейство Кръстеви, вложило лични средства в инициативата, се чувства огорчено от развоя на събитията. Родители-респонденти обясняват развоя с нежеланието на децата им да посещават българското училище.
Българското училище в гр. Шанън започва да функционира през септември 2012 г. Регистрирано е като Дружество с идеална цел „Васил Левски”. Училището е посещавано от български деца, живеещи в радиус от 100-120 км. Поради големите разстояния учебните дни са 16 уикенда в годината (събота плюс неделя), като разпределение дава възможност за покриване на зададените от МОН брой часове, както и за съкращаване на транспортните разходи” – споделя директорката Даниела Георгиева. Училището получава финансиране по Постановление 334 на МС. Същевременно „родителите, докарвайки децата си на училище, не се връщат вкъщи (за някои пътят е повече от час и половина), а остават в Шанън, където дискутират всякакви проблеми: здравни, финансови, учебни…”. За по-успешно комуникиране българските училища в Ирландия присъстват и в социалната мрежа чрез Фейсбук страници.
Друг тип българска мигрантска институция в Ирландия е създадената през 2011 г. в Ирландия БПЦО „Св. Йоан Рилски” с два центъра – Корк и Дъблин. В основата на създаването й е Искрен Кръстев. Идеята му е да обхванат чрез български институции повече емигранти в Ирландия. БПЦО в Ирландия бива проблематизирана с поставянето въпроса за членски такси. Интересът на българската общност към Църковната община постепенно заглъхва. Идеите за българско училище в Корк и БПЦО в Ирландия не узряват в общността, външни за нея са. Инициирани от лидери без привърженици, тези позитивни като замисъл български институции в Корк срещат неразбиране. Българската общност в Корк си съдейства по битови въпроси – настаняване, работа, документи, преводи, но явно не е достатъчно многобройна и готова за споменатите институции.
Колкото до Фейсбук групите на българите в Ирландия, основната им функция е обединяване на българската диаспора, поддържане усещането за общност. Организираните чрез Фейсбук групите съвместни прояви укрепват и задълбочават връзките в мигрантската общност.
Институциите и организациите на българската диаспора в Ирландия, създадени по инициатива на български мигранти, представят различни траектории. Училището се оказва устойчив ключ към запазване националната идентичност и съхраняване общността в условия на миграция. Родителите, от друга страна, чрез обединяващата ги институция училище, също поддържат българската общност чрез неформални контакти.
Що се отнася до БПЦО в Ирландия, тя е най-младата църковна община на Западно- и Средноевропейската епархия на БПЦ. Въпреки застоя, БПЦО в Ирландия очаква диаспората за узрее на нея като институция.
Успешно функционират виртуалните български организации, каквито са Фейсбук групите на българските мигранти в Ирландия. Относително активни, с нарастващ брой участници, те поддържат българската общност чрез комуникацията: обяви, справки, споделяне на важни новини от България и приемното общество. Чрез Фейсбук групите се инициират срещи на общността.
Съхранената чрез мигрантските институции и организации българска идентичност създава у диаспората усещане за приемственост, уют и общност на новото място и може да бъде възприемана като ресурс за успешен интегритет в приемното общество, паралелно с инкултурацията.
[1] Осъществена в Корк и Дъблин съвместно с гл. ас. д-р Таня Матанова, гл. ас. д-р Линя Гергова и гл. ас. д-р Яна Гергова
[2] Вж. http://www.bgschoolie.eu/
Мариянка Борисова, ИЕФЕМ-БАН
Актуална и полезна информация за Българите във Великобритания. Новини за Българите в Лондон. Списък с най-често задаваните въпроси за намиране на работа във Великобритания. Полезна информация при подготовка на документи за работа и престой във Великобритания.
Имате информация, която искате да достигне до нашите читатели?