Преди да ви се поиска да ме замерите с нещо или просто категорично да не се съгласите с мен, пребройте до 25 и нека личното ми мнение остане зад гърба ви.
Велики сме на думи, да си честитим празници като днешния, да открояваме българското, да отстояваме българска кауза.
Празникът на буквите ни е свещен, защото той ни прави това, което сме. Всички сме равни пред тях. Всички започваме с А,Б, В… Всички сричаме в началото.
Всички имаме списък с книги за четене през лятната ваканция. Всички правим разкази по картинки. Някои правят читателски дневници. Ха! Спомнихте ли си? Някои продължават да пишат истории след прочетеното. Някои препрочитат любими книги. Някои винаги имат книга на нощното шкафче. Някои…някои…някои… Говорим си уж на български език, но не се разбираме.
Tax Return 2023/24- срокове, глоби, промени
- 7168 Прегледа Информация
- Публикацията достига до вас чрез Е Вести Лондон
Защото свещеният ни език започна да става универсален. Нещо средно между езика на общуване с пеленаче, дете в начална училищна възраст, юноша между 14 и 17, младежи над 18 и недоразвитата реч на култовата възраст около 22-25. И какво се получава – едно виене, надвикване, мяучене и грачене като бременските музиканти, сплашващи разбойниците.
Само че бременските музиканти са животни, а ние сме представители на човешката раса. Щом вицовете за Нане и Вуте са връх в комичното слово, как да очакваме театралните сцени да са пълни с почитатели, за които речта се свежда до: А бе, Нане, ти знаеш ли, че…, Що, бе Вуте, ко‘ е станало…
Четем из медийното пространство, нещо повече, самите ние ставаме свидетели как истински и недотам български каузи събират и обединяват българите. Освен бенефиса на Христо Стоичков, аз за друго не се сещам в последните дни. Почитания към таланта. Ааа, може би някои имат предвид концерта на Слави Трифонов в Лондон. Как не се сетих веднага?! Голям патриотизъм, голям сантимент ни налегна тук. То не бяха знамена, то не бяха сълзи в знак на признателност. Извинявайте, не разбрах, към кого? С.Т някакъв български герой ли е? Човекът, умело владеещ масата, с амбиции за политическа кариера, и то не каква да е, е обединител на българите в чужбина? Шоуменът (добър, не отричам), плетящ кошницата си изкусно с емигрантските сълзи, върви напред и нагоре, благодарение заслепеността на хората. 12 000 българи на едно място – горди и щастливи от факта, че са на концерт на С.Т. Няма нищо лошо, ако си почитател. И аз съм го слушала. Говоря за друго. Да излезеш от рамката. Когато същият този човек се афишира като единственият, който може да обедини българите навън, лошо не за него, лошо за нас, че нямаме друг модел за уважение. Прав е Кошлуков, който каза, че за българите избирателната система трябва да е по следната схема: кръчма с Пайнер звезда – урна за гласуване, концерт на С.Т. – урни из залата… Ето така се събира вот. С призоваване не става. С добра воля не става. Сеир ни трябва, патриотични изяви в чужбина и кебапчета с бира плюс пееща пайнерка.
Аз разграничавам професионализма на С.Т. в шоу бранша. Но дотам. Нищо лично. Вкарвал ли е голове за България? Известен ли е по света с музиката си? Неговата реч уважителна ли е? Толерантен ли е? По човешки признателен ли е? Арогантният политик е арогантен, защото е такъв като човек. Замисляли ли сте се защо му е да прави политическа кариера?
Единственият ни обединител е езикът ни. И ако този език ни е верен, ние никога не бихме изневерили на българщината с просташки модели. Затова предпочитам да съм старомодна, но вярна на езика ни, отколкото почитател на чужд модел, който не лежи на сърцето ми. И аз съм сричала, но днес не сричам. Това бих искала да целят и моите деца, където и да са по света. Да са творци и да не разчитат на лъжемодели.
Честит празник, българи!
Филипина Храброва за БГ Медия Лондон