Обещаната от здравните власти в началото на ноември възможност „до дни“ личните лекари да могат да издават електронни направления за изследвания все още се бави, а институциите си прехвърлят топката за това кой носи отговорност и вина за забавянето.
Междувременно стана известно, че частен проект на софтуерна компания е изготвил система за електронни рецепти още преди 6 месеца, но властите са я отхвърлили.
Темата повдигна днес председателят на Сдружението на общопрактикуващите лекари в София д-р Георги Миндов. По думите му няма да има скоро PCR тестове с електронни направления при личните лекари. „Информационно обслужване не си е свършило работата, на 6 ноември трябваше да са представени и да заработят. Проблемът е софтуерен, ние сме жертва на програмистите.
Tax Return 2023/24- срокове, глоби, промени
- 6822 Прегледа Информация
- Публикацията достига до вас чрез Е Вести Лондон
Хората в момента плащат по 1 милион на ден, защото някой не си е свършил работата в тази държава. Проблемът е на програмистите, някой не си върши работата в тази държава, работа, на която е назначен и за която му се плаща“, посочи Миндов пред Би Ти Ви.
Министерство – здравна каса – Информационно обслужване
Малко по-късно шефът на „Информационно обслужване“ Михаил Константинов заяви, че причината да не работи системата е в министерството на здравеопазването. „Системата е готова, но за да заработи липсват номенклатурите, които да бъдат заредени. Номенклатурите трябва да ги изпрати министерството“, каза той пред Би Ти Ви. „Дневник“ го потърси с молба за разяснение какви номенклатури има предвид, но той не отговори на позвъняването.
На 3 ноември министърът на здравеопазването Костадин Ангелов обеща, че след 6 ноември ще заработи процедурата по издаване на електронните направления от личните лекари. Ден по-рано в същото увери и д-р Гергана Николова, член на управителния съвет на Българския лекарски съюз в интервю за „България он ер“.
„Председателят на надзора на здравната каса Жени Начева ме увери, че до края на седмицата се извършват всички технически тестове за издаването на електронните направления, за да бъдат удовлетворени желанията на общопрактикуващите лекари. Приключват тестовете на тази система и от другата седмица това ще се случи“, каза Ангелов в изявление пред медиите в столичната Регионална здравна инспекция на 3 ноември.
Днес зам.-министърът на здравеопазването и председател на надзорния съвет на здравната каса (НЗОК) Жени Начева каза пред „Дневник“, че подготвят информация по темата, която утре ще бъде обявена.
Подмолните камъни, които спъват системата
Ново обстоятелство, което ще забави възможността личните лекари да издават електронни направления и рецепти, стана известно днес от брифинг на министъра на здравеопазването в Министерския съвет. За да станат факт, трябва да се подпише анекс към Националния рамков договор, за да може личните лекари да издават електронни направления.
„Анексът трябва да бъде подписан между Надзорния съвет на НЗОК и Българския лекарски съюз и се надявам да има достатъчно разум, за да се подпише максимално бързо“, обясни той. По думите му електронните направления ще станат факт до края на годината.
Ангелов припомни, че при встъпването си в длъжността министър на здравеопазването през август поел ангажимент до края на годината да има електронно направление и електронна рецепта, като подмина обещаната от него миналата седмица електронна рецепта да стане факт „до дни“.
Личните лекари, по време на вчерашна среща, са изразили желание да могат да дават направление и за бързите антигенни тестове, обяви още той днес.
Частният бизнес се държи на разстояние
Оказва се, че има разработена система за електронни рецепти и тя работи изрядно от половин година. Това твърди Роди Бенов, собственик на софтуерната компания, разработила продукта. В профила си в социалната мрежа „Фейсбук“ той пише, че системата за електронна рецепта покрива 90% от рецептите по НЗОК.
Според Бенов обаче държавата не желае да ползва продукта и вместо това „налива пари с цел усвояване в безумната държавна фирма „Информационно обслужване“. „Може да се спре поредната кражба на милиони“, пише още Бенов. „Дневник“ не успя да се свърже с него за повече информация.
В първата вълна на коронакризата – в края на март, технологични компании обявиха, че ще подпомогнат държавата, като дарят 15 хил. часа безплатен труд за довършването на информационните системи в здравеопазването.
Целта беше максимално бързо да заработят услуги като електронно здравно досие, електронна рецепта, електронно направление, ключови регистри, проследяване и анализ на пътя на лекарствата и т.н.
Идеята им беше приета с благодарност от тогавашния здравен министър Кирил Ананиев, който прогнозира, че може до ноември задачите да бъдат изпълнени.
Пет месеца по-късно от Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии, която обединява технологичните компании, обявиха, че не са получили задание за работа по системата за е-здравеопазване.
От здравното министерство пък обясниха пред вестник „Сега“, е, че „системата е стратегическа и асоциацията за иновации въпреки квалифицираните си специалисти не познава в дълбочина нормативната уредба в здравния сектор“.
В крайна сметка изпълнението й беше поето от държавната „Информационно обслужване“, която от началото на тази година е държавен системен интегратор за Министерството на здравеопазването, на Националната здравноосигурителна каса и редица други институции.
Това стана факт след спечелена обществена поръчка на стойност над 16 млн.лв. Според оповестената документацията по сделката с НЗОК, „Информационно обслужване“ АД е била единственият кандидат за държавната поръчка.