Сред печелившите са чешкият експремиер Андреа Бабиш и бивш директор на „Лего“
Преди години стана ясно, че шепа български агробизнесмени получават лъвския пай от субсидиите за земеделие. Заради свръхконцентрацията на средства в едни и същи ръце ЕК наложи таван на субсидиите за един получател. Оказва се обаче, че не само у нас супербогаташи са взели от бюджета на ЕС суперпомощи, от които всъщност нямат нужда – за разлика от многото дребни фермери, които една оцеляват. Става дума за милиарди.
В периода 2018-2032 г. Брюксел е отпуснал над €3,3 млрд. на 17 свръхсъстоятелни европейци, в чиито портфейли има и земеделие, разкри британският „Гардиън“. Сред големите печеливши са компании на бившия чешки премиер Андрей Бабиш, на британския бизнесмен Джеймс Дайсън – „царят на прахосмукачките“ и радетел за Брекзит, на собственика на футболния клуб „Улвърхямптън Уондърс“ Гуо Гуангчанг.
Tax Return 2023/24- срокове, глоби, промени
- 7146 Прегледа Информация
- Публикацията достига до вас чрез Е Вести Лондон
Други впечатляващи имена от списъка на „Гардиън“ са датчанинът Кйелд Кирк Кристиансен, бивш главен директор на Lego, и германският месарски магнат Клеменс Тьонис.
Една трета от бюджета на ЕС е отреден за „Общата селскостопанска политика“, която по никакъв начин не гарантира, че щедрото подпомагане отива при фермери, които реално имат нужда от него.
През годините десетки журналистически разследвания разкриха, че в различни държави сред топ получателите на агросубсидиите има висши политици, членове на кралски семейства, корпоративни гиганти и дори летища и спортни бази.
Темата за прекомерната концентрация на помощите стана актуална и заради България, където избуя явлението „субсидийни милионери“. Емблема на този феномен е агробизнесменът Светлозар Дичевски, чиято група „Октопод инвест“ година след година получаваше подкрепа от порядъка на 20-25 млн. лева.
Сдобиването с информация за субсидираните е трудно не само в България, но и в целия ЕС. Проучване, проведено по поръчка на Комисията за бюджетен контрол на Европейския парламент през 2021 г., установи, че „в момента де факто е невъзможно“ да се идентифицират най-големите крайни бенефициенти на финансиране от ЕС с пълна сигурност.
