Да пътуваш с автобус в Лондон е много приятно, когато си турист. Даже си е кеф – гледаш си през прозореца и попиваш всичко, което е пред очите ти.
Но трябва да си седнал, иначе лошо.
То и да не си турист, най-добре е да седиш, защото рискуваш да попаднеш във филма „Бързи и яростни“ .
Всъщност, без бързи, само яростни. Шофьорите така си карат. Ако някой падне (много често се случва), шофьорът наднича да види има ли тежко пострадали, и ако не – газ…. до следващата спирачка.
Tax Return 2023/24- срокове, глоби, промени
- 6739 Прегледа Информация
- Публикацията достига до вас чрез Е Вести Лондон
Пред очите ми преди ден-два се строполи жена на поредното рязко спиране – изправи се, поотупа се, дори се усмихна, както англичаните го правят щедро, махна на шофьора, че всичко е ОК и слезе от автобуса, леко накуцвайки, но видимо НЕ нещастна. Та, дръжте се здраво и ще му свикнете. И да паднете – страшно няма. В повечето случаи минава само с насиняване, настъпани крака, ударено рамо, пресрещнати пръсти, челна прегръдка с непознат.
Историите с английските шофьори не свършват с това. Сега, когато пиша, ми е смешно, но не ме питайте сутрин. Пътувам по час и нещо всеки ден в едната посока. Това тук не учудва никого, защото в Лондон се пътува много. Всеки бърза. Колкото обаче хората бързат да стигнат навреме, толкова шофьорите – не.
Няма ден, в който да не улуча смяна на шофьорите в автобусите на някоя спирка. Ама да не мислите, че става бързо. То си е направо церемония, почти като смяната на караула пред Бъкингамския дворец. Разменят по някоя и друга приказка. Единият се облича и излиза, другият се съблича и влиза в кабината. И започва наместването. Какво го интересува, че те чака смяна за следващ автобус, метро или влак след малко.
Проверява вратите, светлините, обажда се на шефа, жена си, майка си, проверява всички бутони по таблото, намества огледалото за обратно виждане, хвърля един поглед за одобрение и тогава тръгва. При двоен късмет за деня, това се повтаря и в следващия автобус, който сменяте по-късно.
Не дай си Боже да не внимавате пък, и ще пропуснете съобщението, че на следващата спирка автобусът сменя дестинацията. Съответно трябва да слезете и да изчакате следващия автобус, който евентуално ще ви закара без проблем. В един момент решаваш, че няма какво повече да се случи, ама имаа… Пак така си пътувам в автобуса, разбира се, бързайки за работа.
И ново съобщение. Молим да ни извините, автобусът е до тази спирка. Спира си и това е. А извиненията тук си вървят нон стоп наред с всичко случващо се. Така поне мога да си пиша за каквото и да е и да оползотворявам времето. Усмихвате ли се, не че се шегувах, но приемете всичко това с чувство за хумор. Welcome in Transport of London!
Филипина Храброва за BG Media London
