„Винаги си избирай по-голям враг. По-лесно се улучва“. Прав е Тери Пратчет, така не ни трябва голям мерник, само достатъчно количество полезно надъхване. И стига тези ‚други“ са стояли на почетни позиции в нашия живот. Да, мила приятелко, това е и за теб, посвещавам ти няколко набързо нахвърляни мисли. Живеем, за да не обидим някого, да не нараним нечии чувства, да спестим несъгласие, да не нарушим крехко приятелство. После търсим врага другаде. А той бил в нас. Мисълта да угодим. Толкова зависими ставаме, че забравяме за себе си. Отдавна се питаш не трябва ли освен съчувствие, да извадиш наяве и чувството за самосъхранение. Ами действай. Това ще ти кажа. Не давам съвети. Не съм толкова мъдра. Ти си толкова ценна, колкото всеки един на тази земя. Не забравяй да си го показваш с малки и големи жестове. Колко години даде от уникалния си живот, за да се доказваш на слепци? Не си от онези кошчета, където хвърляме, какво – боклуци, не си майка, сестра, съпруга, приятелка на всички.
Ако някой избива комплексите си върху теб, просто го отхвърли. Никаква жал. Ако някой попарва мечтите ти, само защото е попарил своите – вън. Ако някой не те харесва – ОК, да затвори вратата след себе си. Ако някой е разтърсил грозно душата ти – подари му отсъствие. Ако някой гребе и си отлива от теб, за да има за себе си – delete. И не ми споделяй безгласно, че е лесно за казване, а трудно за изпълнение. Иначе продължаваш като стрелките на часовника – въртиш в кръг. До следващи час, до следващото денонощие, седмица, месец, до следващата Нова година, до новото обещание, за което така и не ти стигат силите да спазиш.
Online Tax Return
- 5422 Прегледа Информация
- Публикацията достига до вас чрез Е Вести Лондон
А казваш, че държиш на себе си. Стреляй по угодията, стреляй по комплексите си, стреляй по зависимостта си, стреляй по врага в себе си. Забрави ли колко добре се чувстваше, когато не канеше „пришълци“ в живота си. Не всеки има място там. Само, ако ти харесва парфюма му, започне ли да „намирисва“ по-иначе – не е добре дошъл. Не си и зарядното на нечий СМАРТфон, ти си имаш. Спирай звука, намалявай, увеличавай, включвай, изключвай. Това е твоят живот.
Ти не си гъсеница, която, лазейки по земята, поглъща всяка „мръсотия“ от всички, става тромава и тежка. Брр…Да, бъди добра, но не килим. Лети ефирно като пеперуда и кацай само върху цветя.
Огледай се в морето, послушай вълните, те знаят всичко и те чакат отдавна.
„…. кратък
поклон
и тръгни –
гола, нахална и млада…“
Отдай чест на живота, стреляй по врага, не търси другите, те са си там. Тръгни по дъгата, свий по лунната пътека, хвани слънчевия лъч и се издигни.
Филипина Храброва за БГ Медия Лондон
