Имам ли избор? Винаги

Публикуван от в Е Вести Лондон | Дата на публикуване | Последна редакция на | 3507 Прегледа

Имам ли избор? Винаги
Източник Снимка : Google

Сигурно сте се наслушали на какви ли не истории за съдби в Лондон. От хубави до още по-хубави. Също и от ужасни до още по-ужасни.

Случката, която следва е показателна за това кой как оценява себе си, колко се уважава, на какви компромиси е готов и в крайна сметка – да направи избор.

Защото винаги има избор. Е, да. Цената е различна.

Познавам доста българи в Лондон. Всякакви. Да разпознавам хора, съдби, ситуации, всъщност, е работата ми по призвание. Срещайки различни лица, ми помага да изразя голяма част от техните животи, скрити желания, надежди и слабости.



Когато разказах случката на една приятелка, тя попита – това сценарий за филм ли е? Не, но би могло. Аз съм позитивен човек и обичам шастливите случки, но разказвам това не да изненадам или плаша някого, и не да показвам другото лице на капитализма, а да се разбере, че изборът на човек е в главата му и от него зависи как ще се отнасят към личността му.

К. дошла в Лондон преди 4 години. 35-годишна жена, сложила на лицето си вече над 10. Защото тя е поискала така. Избрала е да е малка, никой да не я вижда.

Лондонски покрайнини, индустриална зона, работници сноват от рано до тъмно. Една мизерна обществена пералня. С десетина работници, основно румънци и българи. Собственикът – индиец, пушещ от сутрин до вечер марихуана, наблюдавайки работещите. И крещи, и ги потупва по рамото, когато погледнат настрани, и пуска в почивка, ако той прецени, и ги заплашва, че ще останат на улицата. Работи се незнайно колко часа, всеки ден, без почивни дни, докато не направиш над три седмици. Ако издържиш. К. издържала. Защото е търпяла.

Когато започнала, работила по 14 часа на ден, след втората седмица по 9-10 часа. Страхува се да не я изгонят. „Защото – отговаря ми тя – знаеш ли какво е да обикаляш Лондон и да чистиш къши? Тук съм добре. Нищо, че шефът гледа лошо, ако си бърз, оставаш. Тук се сменят момичета и момчета непрекъснато, не издържат или в повечето случаи – той ги гони. Робия е, ама нямам избор.“
Да си дойдем на думата. Напротив, К., имаш избор, не си длъжна да търпиш. Работа има много. Ако се погледнеш отвътре, ще си спомниш, че и ти си човек. Че е имало време, когато не са се отнасяли така с теб.

Не си роб, а се държиш като такъв. Шахид, шефът, и многото такива като него, не са виновни. Те се възползват от тези, които им позволяват. И той ще гони работници редовно без да плаща, защото знае, че ще дойдат нови, и нови емигранти. Без език, без пари, без себеуважение, без нищо.
Катя още е в пералнята. Защото мисли, че няма избор. Не й вярвайте!

Филипина Храброва за BG Media London





Категория BG Лондон, Споделено
Източник : Вести Лондон | Снимка : Google
2019/03/20 последна редакция в 12:10 PM
3508 Прегледа

Подобни публикации


Редакционният екип на Е Вести Лондон би искал да предостави на всички свои читатели от Лондон и целия свят възможността да участват активно в развитието на сайта! Ако си видял нещо интересно, забавно, скандално - просто нещо, което си заслужава да видят повече хора. Снимай го и го сподели в Е Вести Лондон заедно с кратък текст.

Имате информация, която искате да достигне до нашите читатели?

Изпрати статия

Спонсорирани връзки