Традиционното японско облекло кимоно, носено от жени, мъже и деца, превърнало се в национален костюм за Япония и работно облекло на гейшите, е показано в целия му блясък и уникалност във впечатляваща изложба в Лондон. За Т-образната дреха, която се увива около тялото, може да научите повече, ако се разходите до музея „Виктория и Алберт“.
Tax Return 2023/24- срокове, глоби, промени
- 6832 Прегледа Информация
- Публикацията достига до вас чрез Е Вести Лондон
Нещо повече, всички кимона, носени от джедаите в сагата на Джордж Лукас „Междузвездни войни“ са на разположение в залите на музея.
Изложбата показва, че не само Лукас е бил съблазнен от прелестите на всеизвестната японската дреха. Фреди Меркюри и Ив Сен Лоран също са били под властта на кимоното. Ще видите също и Дейвид Бауи в неговия футуристичен образ Зиги Стардъст.
Уредникът на изложбата „Кимоно – от Киото до модния подиум“ Ана Джаксън казва, че емблематичното вдъхновение е първото нещо, което ще почувствате, прекрачвайки музея, И още:“Когато мислим за мода, кимоното не е първото нещо, което идва на ум, но пък предизвиква възприятията по нестандартен начин“.
Триптих, състоящ се от дреха от 1800 г., модерен тоалет от японския моделиер Джотаро Сайто и трета дреха, създадена през 2007 г. от британския дизайнер Джон Галиано за Dior, „показва как модата на кимоното е пренесена отвъд културните и географски граници“, твърдят организаторите. Влиянието му дори е достигнало до космоса, с кимоното, носено от Алек Гинес като Оби-Уан Кеноби.
Повече от 100 неща в експозицията показват контрастните вариации на това, което някога е било обикновена роба. Най-старата, датираща от около 1660 до 1680 г., има кленови листа, бродирани върху водни мотиви. Най-новата е дълго палто с качулка в стил „скейтборд“, направено през2019 г. от младия дизайнер Милиган Бомонт.
„Самата простота на формата на кимоното означава, че тя може да бъде разделена и реконструирана по безброй начини“, казва още Джаксън, обяснявайки трайното присъствие на японската носия през вековете и континентите.
Кимоното, носено както от мъже, така и от жени, започва да се появява в Европа благодарение на холандска източноиндийска компания, на която е разрешено да търгува с Япония, въпреки политиката на изолация през периода 1615-1868. През 19 век Япония започва да прави кимоно с френска коприна, а Европа като отговор прави кимоно от японски тъкани. Оттогава влиянието на кимоното на международната мода става значимо.
С течение на времето традиционната бродерия, изобразяваща тръстики, черешови дървета, водни лилии, птици или дракони, се трансформира в сложни геометрични или дори сюрреалистични фигури. Френският дизайнер Жан Пол Готие скъсява робите до дължината на шорти в огнено червено творение от 1998 г. за поп звездата Мадона. Александър Маккуин разширява около врата и скъсява ръкавите през 1997 г. за Бьорк – поглед толкова експериментален и авангарден, колкото и самата исландска певица. През 1958 г. Сен Лоран го превръща в коктейлна рокля с обемна пола и болеро яке.
И така до 2005 г., когато Йоджи Ямамото го преинтерпретира в копринена дреха, еднаква като усещане и за мъце, и за жени.. Това е дреха без пол, се опитват да ни уверяват дирижиращите модата.
До 21 юни в музея „Виктория и Алберт“ в Лондон можете да видите всички вариации на кимоното, пресъздавани през годините, дори и в най-ексцентричните му превъплъщения. 15 века след първата му поява ще станете свидетели на наистина впечатляваща изложба.
Филипина Храброва за БГ Медия Лондон