Несигурността около предстоящите избори може отново да „спъне“ въвеждането на законопроекта
Над половин десетилетие. Толкова време измина, откакто започнаха да се обсъждат вариантите за въвеждането на системата „бонус-малус“ в България.
Основната цел на тази система е да гарантира справедливост – изрядните шофьори да получават отстъпки при плащане на задължителната „Гражданска отговорност“, а неизрядните – да бъдат санкционирани.
Tax Return 2023/24- срокове, глоби, промени
- 6963 Прегледа Информация
- Публикацията достига до вас чрез Е Вести Лондон
Като допълнителен бонус от тази система би трябвало да намалеят пътнотранспортните произшествия в страната и, може би, България да не е страната с най-много смъртни случаи на глава от населението, както е в момента.
Всъщност, вече няколко пъти, включително преди избухването на пандемията през 2020 г., бяха предлагани промени в законодателството, с които да се уредят детайлите около „бонус-малус“, но те или бяха посрещани или с много критики от бранша, или с много критики от шофьорите, което водеше до отказ на Комисията за финансов надзор и на Народното събрание да пипат каквото да е. А като допълнение към това парламентите започнаха да се сменят през шест месеца и животът, здравето и справедливостта останаха на заден план.
Кратка предистория
Първият вариант на системата е от 2017 г., според който шофьорите с редовни нарушения на пътя трябваше да плащат по-скъпа премия по „Гражданска отговорност“. Текстовете обаче отпаднаха, станали обект на множество критики, включително заради липсата на връзка между водач и автомобил.
Последващата корекция от 2020 г., търсеща варианти за решение на откритите недостатъци, също бе отхвърлена, попаднала във водовъртежа на коронавируса и последвалата политическа нестабилност.
Какво предвиждат последните предложения?
От Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) поясниха, че последните промени в текстовете от средата на тази година предвиждат „издаването на удостоверения за цялата история на щетите, причинени от всеки водач, независимо при кой застраховател е имал ГО“. Те ще са по образец, еднакъв за всички държави членки, и „ще съдържат историята на причинените вреди при използване на дадено превозно средство, независимо от застрахователя, който е издавал съответната полица“.
Законопроектът задължава „всички застрахователи да обявят своите правила, по които смятат да използват информацията за историята на щетите във връзка с корекция на премията“, добавят от АБЗ. Всъщност по този начин се постига
децентрализация на „бонус-малус“.
Това означава, че „всеки застраховател ще трябва да разработи своя собствена „бонус-малус“ политика и правила за определяне на застрахователната премия, съобразно информацията за щетимост от предходни застрахователни събития, налична в Гаранционния фонд“, обясняват от АБЗ. От там добавят, че информацията за всичко това трябва да бъде налична на интернет страницата на всеки застраховател.
Така всеки клиент ще има яснота как и по какви показатели се формира индивидуалният рисков профил и как това се отразява на цената на полицата“, допълват от Асоциацията.
Като напомнят, че и понастоящем застрахователите определят цената на ГО, като „отчитат редица фактори, свързани с индивидуалния рисков профил на превозното средство и водача – характеристиките на МПС (модел, кубатура, година на производство и други), местоползване на автомобила, възраст и шофьорски стаж на водача и т.н. Отчита се също и историята на щетите, но само при конкретния застраховател“.
Отлежала тема
За мен това е отлежала тема, която е загубила своята актуалност“, така Румен Гълъбинов, икономист и финансист, определи „бонус-малус“ в коментар за Economic.bg.
Явно и за Комисията за финансов надзор (КФН), действаща като регулатор на застрахователния пазар, също темата не е актуална, тъй като отказаха да коментират по същество, мотивирайки се с липсата на законово приети текстове и съответно е по-добре да се изчака до момента, в който това се случи.
Това обаче създава място за въпроси, включително дали няма да последват нови изменения на този вариант на подхода.
„Ако се споразумеят да няма обща методика, а всеки сам да си прави (бел. ред. – своя „бонус-малус“ методика), добре. Това ще е част от търговската и маркетинговата политика на всяка компания. Но това означава, че в общи линии регулаторите и държавата се отказват от това да правят общи политики и методики“, каза Гълъбинов
Според него
така се бяга от отговорност, която се прехвърля върху самите пазарни участници.
Той е на мнение, че целта е да се постигне хибриден вариант, при който да се вземат предвид и номерът на автомобила – което би спомогнало за обхващането и на фирмени МПС с различни шофьори – и „да влезе като критерий поведението на водача под някаква форма.“
Последиците
Въвеждането на системата „бонус-малус“ е само една от законовите „жертви“ на постоянните, на този етап, предсрочни избори. Политическата нестабилност в страната възпрепятства разглеждането, обсъждането и приемането на важни законови промени в различни сфери, които, както стана ясно в края на септември, може да ни костват милиарди по европейски проекти, конкретно в случая на REPowerEU и Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Страната ни още не е ратифицирала и европейската директива за минималните работни заплати, въпреки че срокът за това изтича в средата на следващия месец, а подобни забавяния подлежат на санкции от страна на Европейската комисия.
От АБЗ коментираха за Economic.bg, че въвеждането на новия подход (логично) зависи „от това кога ще се приеме проектът за измененията и допълненията на Кодекса за застраховането (КЗ) от Народното събрание, както и от последващото разработване и приемане на съответната подзаконова нормативна рамка“.
Това означава, че
КФН тепърва ще трябва да разработи и приеме наредба, „с която да създаде единни правила за обмен на информация между застрахователите и регистъра на Гаранционния фонд“.
В началото на тази година бившият зам.-председател на КФН Владимир Славов прогнозира, че общо целият процес по внедряване може да отнеме година. Добавянето на още 365 дни ни доближава до това вече 10 години България да не може да въведе „бонус-малус“, което е единствено в ущърб на безопасността на всички участници на пътя.
