Kъм будителите ни

Публикуван от в Е Вести Лондон | Дата на публикуване | Последна редакция на | 3733 Прегледа

Kъм будителите ни
Източник Снимка : Google

Портретите им не са пред очите ни всеки ден. За делата им се сещаме от време на време. Имената им извикват преклонение. Думите им ги помним вечно. Всеки един от нас има своя будител в себе си. Нещо като пътеводна светлина, без която сме за никъде. Каквото и да правим, където и да сме, каквито и да са желанията ни, просветното наследство е там някъде в нас. Като малката светлинка на свещта или големия лъч на слънцето. Независимо колко е голяма, осветява дните ни.

В далечни манастири бледи монаси при светлината на вощеницата нижат букви за чест и за слава на българския народ. Още през X в. епископ Константин пише:



„Голи са народите без книги немощни да се борят без оръжие с противника на нашите души“.

Цял низ от светли имена – чисти и сияйни, издигали и издигат българското самосъзнание. Защото само такива хора могат да са пример. Колкото и да е слаба България като държава, колкото и на пръв поглед да липсва одухотвореността й, хора със сърца като книга има и ще има винаги. Дали са ни и ние ще давам. Кръговрат. Вощеницата продължава да гори за онези, за които думите са важни.

Нима не знаем оня каменен надпис от времето на хан Омуртаг?

„Човек и добре да живее, умира. И друг се ражда. И нека родените по-късно помнят!“

Ние сме родени по-късно. Други ще се родят по-късно. Наследството е огромно. Има за всички. Нека помним.

Става все по-леко, нали? Вярваме си повече?

Защото  това със самосъзнанието е точната истина. Никой по-добре от самите нас не би могъл да каже за себе си – аз съм на това място, защото съм дал от себе си. А даваме от себе си, защото имаме. Когато всички тези празници са облечени в големи лозунги, не ги чуваме, съвсем естествено. Когато фунията е надвесена над нас още от малки, в училище и навсякъде другаде, тя ни тежи като клише и не си вярваме. А всъщност ние сме двигателите, всяка една малка песъчинка е част от големите пясъци. И всеки един от нас със своите слова е част от духа ни.

 

Паисий не напразно е превърнал българския език в остро оръжие за национално осъзнаване.

„Народе, знай свой род и език!“

„О, неразумни и юроде, поради что се срамиш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език?“

„Да се познават случилите се по-рано в тоя свят неща и делата на ония, които са живели на земята, е не само полезно, но и твърде потребно, любомъдри читателю. Ако навикнеш да прочиташ често тия неща, ще се обогатиш с разум, не ще бъдеш много неизкусен и ще отговаряш на малките деца и простите хора, когато при случай те запитат за станалите по-рано в света деяния от черковната и гражданската история. И не по-малко ще се срамуваш, когато нищо не можеш да отговориш за тях.”

„…За нас е потребно и полезно да знаете известното за делата на вашите бащи, както знаят всички други племена и народи своя род и език, имат история и всеки грамотен от тях знае, разказва и се гордее със своя род и език.”

Из „История славянобългарска“

Денят на народните будители възниква в трудното време на душевна разруха след Първата световна война. За българското общество е рухнал възрожденският идеал. Кой идеал е рухнал сега, за да продължим? Нека не го правим заради нещо, а само за себе си и децата. Само така можем да върнем равновесието и духовната стабилност. Предизборно или следизборно, винаги е вечно. В хората, които движат колелото.

Хубав е празникът, дано се усетим, че ние и само ние правим този ден, помним и  предаваме напред!

От непресъхващия извор…



Филипина Храброва за БГ Медия Лондон



Категория Споделено
Източник : BG Media London | Снимка : Google
2016/11/01 последна редакция в 12:05 AM

Подобни публикации


Редакционният екип на Е Вести Лондон би искал да предостави на всички свои читатели от Лондон и целия свят възможността да участват активно в развитието на сайта! Ако си видял нещо интересно, забавно, скандално - просто нещо, което си заслужава да видят повече хора. Снимай го и го сподели в Е Вести Лондон заедно с кратък текст.

Имате информация, която искате да достигне до нашите читатели?

Изпрати статия

Спонсорирани връзки