…………………………
Последният удар го повали. Не беше най-силният, но бе най-коварният. Нямаше нещо, което да не беше очаквал. Дори си мислеше, че издържа повече. Тази битка с противника беше олицетворение на целия му живот. Всякакви удари му се бяха стоварвали от знайни и незнайни, близки, не толкова далечни и съвсем непознати човешки индивиди. Бум! Мъгла и дълбока река, теглеща все по-надолу.
Tax Return 2023/24- срокове, глоби, промени
- 6986 Прегледа Информация
- Публикацията достига до вас чрез Е Вести Лондон
Нямаше място без синина по тялото. Повече от половин век го бе тренирал на най-усойните места, на най-мразовития вятър, на най-изгарящото слънце, сред змии, стръвници, вълци, хиени, стършели и лешояди. Дървеници ядяха леглото му, гонеше нощем хлебарки с пантофи, молци отнесоха дрехите му, бълхите го щипеха безпощадно. Никога не каза ох. Не се оплака. Водеше схватките от първо лице и не чакаше помощ. Не че някой предлагаше. Беше авторитет. Никой не можеше да го оспори.
………………………….
Потъването беше самотно приключение. Болката присъстваше до средата на пътя. Гърлото прегаряше, кожата сякаш се пържеше. Главата усети като спукана надуваема топка. Рязко издишане и после леко съскане. Видя лопати и пръст. Болката изчезна, но знаеше, че последният удар беше за хубаво. Повали го без записване на час, но по-доброто разцъфваше като майска роза и жертвата си струваше.
………………………….
Прероди се. Слънцето беше омайно и подканващо за живот. Никакво оттегляне. Само усещане за предстоящо. Чувстваше с всички клетки на тялото си, че кръвта циркулира по-жизнено от всякога. Не си спомняше нито удари, нито болка. Но без последната нямаше как да се появи новия живот.
…………………………..
Детски гласове, бебешки гукания, птичи трели. Май. Живот, отреден за живеене. Енергията не се губи. Ето го отново. В напъпилата майска роза и в песента на славея. В дъщерите и синовете. Във внуците и правнуците.
…………………………..
Протегна ръка, откъсна череша, отпи роса и разбра. Жив е. Май е.
Филипина Храброва за БГ Медия Лондон