Европейският съюз може да изгуби смисъла на своето съществуване, се казва в доклад за конкурентоспособността на ЕС, изготвен за Европейската комисия от бившия италиански премиер и бивш шеф на ЕЦБ Марио Драги.
По време на осемгодишния си мандат като ръководител на Европейската централна банка италианският икономист и бивш премиер Марио Драги обеща да направи „всичко необходимо“, за да защити евровалутата от пазарните сътресения. Урсула фон дер Лайен му възложи задачата да спаси цялата икономика и да я върне по пътя на конкурентоспособността.
Online Tax Return
- 5448 Прегледа Информация
- Публикацията достига до вас чрез Е Вести Лондон
Сега след година работа, Драги излезе с дългоочаквания си доклад, който трябва да даде рецептата за бъдещето на Европейския съюз.
„Ако Европа не успее да стане по-продуктивна, ще трябва да избираме: няма да можем да бъдем едновременно лидер в новите технологии, фар на климатичния преход и независим играч на световната сцена. Няма да можем да финансираме нашия социален модел. Ще се наложи да намалим някои, ако не и всички наши амбиции. Това е екзистенциално предизвикателство. Ако Европа престане да предоставя основни ценности (просперитет, равенство, свобода, мир, демокрация в устойчива среда) и гаранции на населението, тя ще загуби смисъла на своето съществуване“, се посочва в документа.
Драги отбеляза, че в Европа икономическият растеж се забавя от началото на века, производителността намалява, а разликата в БВП и личните доходи между САЩ и ЕС по различни показатели нараства. Той обясни, че ЕС се е възползвал от благоприятната глобална среда, а чадърът за сигурност на държавите е освободил бюджетите за отбрана, за да се изразходват за други приоритети.
„В свят на стабилна геополитика нямахме причина да се притесняваме за нарастващата зависимост от държавите, от които очаквахме да останат наши партньори“, се казва в доклада.
В него се посочва, че сътресенията през последните години, конкуренцията с Китай и промяната на интересите на САЩ са довели до проблеми в европейската икономика.
Освен това ЕС „внезапно загуби“ най-важния си енергиен доставчик – Русия. В същото време Европа до голяма степен е пропуснала цифровата революция и повишението на производителността, което тя е донесла.
Драги обаче отбелязва, че ЕС навлиза в нов период от своята история, в който икономическият растеж няма да се подхранва от нарастването на населението.
„До 2040 г. се очаква работната сила да намалее с почти два милиона работници годишно, ще трябва да разчитаме повече на производителността“, обясни той.
Бившият шеф на ЕЦБ тъврди също, че ЕС внася около 40% от критичните суровини и технологии от трети страни и тази зависимост няма да бъде преодоляна в средносрочен план. Освен това около половината от тези доставки идват от държави, с които Европа няма стратегически връзки.
Обръщайки внимание на въпросите на отбраната, Драги отбеляза, че нарастващият интерес на САЩ към Тихоокеанския регион и конкуренцията им с Китай значително намаляват готовността на Вашингтон да продължи да действа като „чадър за сигурност“ за Европа. На свой ред самият ЕС все още не е готов да увеличи многократно инвестициите в собствената си отбрана и дори да достигне обещаните от НАТО разходи за отбрана от два процента от БВП.
Той изтъква, че членовете на общността са направили около 78% от покупките си за отбрана от трети страни между средата на 2022 г. и средата на 2023 г., като 63% от тях са от САЩ.
Бившият шеф на ЕЦБ отбелязва и проблемите в енергийния сектор. Например цените на газа в ЕС са четири до пет пъти по-високи от тези в Щатите, а цените на електроенергията са два до три пъти по-високи.
Сред мерките за подобряване на конкурентоспособността на ЕС Драги предлага „радикално пренасочване на колективните усилия за намаляване на разликата в иновациите спрямо САЩ и Китай, особено в областта на модерните технологии“, както и преразглеждане и коригиране на плановете за „зеления преход“.
