Това е книга, която вдъхва надежда. Помага да се докоснем до огромната мъдрост, скрита в телата ни. Разкрива особен вид култура – културата да растеш с уважение към живота.
Любовта на Мира към столетниците е очевидна и заразителна. Тя пише елегантно, искрено и реалистично, с топлота и усет за наистина важното. И може би затова посланията ѝ докосват по изключително въздействащ и запомнящ се начин.
Темповете, с които ние стареем, са кодирани в гените ни. Но гените не са всичко. Има нещо, което е отвъд методичните указания и научните постижения. Това е искрата. Това е неукротимата воля да ни има, това е жаждата, която не можем да приемем под формата на таблетки или вълшебен еликсир. Важна е нагласата ни за живот! За нашия живот, трептящ и деликатен като балонче в ръцете на дете. Дали можем да пренесем това балонче отвъд болки, декади, приливи и отливи? Столетниците в историите на Мира ни дават надежда. Дават истина и вяра, че е възможно.
Като свещ, подухвана от вятъра, е човешкият живот. Крехък е, чувствителен. Как да го пазим с обич, с усмивка, с грижа и отговорност, за да не угасне той преждевременно? Прочетете тази книга и открийте отговора за себе си. Защото в личната история и в емоционалната философия на всеки един от тези специални хора има невероятна сила и мъдрост.
Мира, благодаря ти за вдъхновението! Д-р Неделя Щонова, дм специалист невролог
Какъв по-добър шанс да надникна във времето на хора, които са живели в толкова различни Българии! Някои от тях са свидетели на Междусъюзническата война, други са носили лекарства на войниците от Първата световна война. Трети са участвали във Втората световна война. Имам срещи със съпруги на офицери в Царска България, ревностни привърженици на комунистическия строй, и такива трогателни радетели за демокрация!
Всеки се опитва да се изплъзне на времето, да го надхитри, да го победи. Но сякаш столетниците са единствените, които успяват. Защото за тези, които са се примирили с него. Останали само беловласи свидетели на времето, в заника на дните си те са сключили своеобразно примирие с него. Отдали са се на всевластната му орис.
В свят, който продава изящни лица, изваяни тела, буйни коси и блестящи усмивки, написах книга за столетници. Не отвърнах очи от набраздените им лица там прозрях всичко, което търся през годините: Неподправеност и дълбока, понякога уморена, но разтърсваща емоция. Споделям с Вас вълнението си.“ – Мира Добрева
Откъс от книгата на Мира Добрева
БЕЛОВЛАСИТЕ СВИДЕТЕЛИ НА ВРЕМЕТО
Очите им избледняват. Кожата им изтънява. Думите им се заклещват между мислите. Силата на телата им излинява, изнизва се бавно… Като през дупки на плетени чорапи. Силата на ума им изветрява. Като оставена на слънце царевица. Като нанизани сухи пиперки… Но столетниците имат особено сияние. Някои от тях са наистина специални не само заради преклонната възраст, която са достигнали.
Понякога, пътувайки към някое село, се оставях да вярвам, че е благословия да доживееш до 100 години. На връщане вече знаех, че по-скоро е орисия. И за тях, и за тези, които се грижат за тях. Срещнах и столетници, които съвсем сами битуват, сами се справят с живота.
Някои от тях боравят с „жиесеми“, по които успяват да се чуят с приятелите си, ако… все още имат такива. Други успяват да насекат няколко цепеници, ако са едри, та не влизат в печката. Трети свиват станимашки сармички, четвърти плетат на една кука. Пети варят ракия. Шести правят компоти… Има такива столетници. Има и други – приковани към леглата си, зависими от близките си или от жени, наети да се грижат за съществуването им. Или пък са оставени в домове за възрастни хора.
Така се чувстват – понякога заради отношението на близките им, друг път – заради собственото си тягостно усещане за безполезност. Тези столетници са най-тъжните хора, които съм срещала. Дори да имат живи синове и дъщери, внуци и правнуци, чувстват ли се непотребни, те стават различни от това, което им е заложено като характер още преди да натрупат толкова години. Отвътре са изкорубени и това ги прави много трудни за общуване хора. Нямат ищах за нищо. Първоначално говорят трудно, раздразнителни са, понякога нервничат, гледат с досада, чакат да свърши разговорът, който с нетърпение са очаквали преди.
Източник: Елица Пенова
Можете да закупите СТОЛЕТНИЦИТЕ – БЛАГОСЛОВИЯ ИЛИ ОРИСИЯ
Мира Добрева
Линк към сайта: knigomania.bg – Столетниците – благословия или орисия – Мира Добрева
Актуална и полезна информация за Българите във Великобритания. Новини за Българите в Лондон. Списък с най-често задаваните въпроси за намиране на работа във Великобритания. Полезна информация при подготовка на документи за работа и престой във Великобритания.
Имате информация, която искате да достигне до нашите читатели?
БГ Медия Лондон е млада, динамично развиваща се, полезна и различна глобална дигитална, мултиплатформена кросмедия от и зa Българите в Лондон.
