Дръжте лудия! Ама кой е той? Нещо не й наред на тази държава.
Щом хората започнаха да се чувстват виновни за неуспехите на управляващите, нещо отдавна не е както трябва. Не може народът да бяга в чужбина като вампир от бял ден и това да е само статистика. Тези хора да не би да обичат Родината си по-малко? Даже в повечето случаи – напротив. Не може да излизат данни, че учениците през втория срок на учебната година са намели с над 5000 и обобщаващ коментар да е: те най-вероятно няма да се върнат. Със сигурност няма да се върнат в държава, която залага не на своите хора.
Търси се лъвът.
Както в нормалните човешки отношения, когато доверието изчезне, каквото и да кажеш и направиш, дупката остава. Докато си обичаш Родината, политически организираната общност те отблъсква.
Online Tax Return
- 5422 Прегледа Информация
- Публикацията достига до вас чрез Е Вести Лондон
Как да се довериш на държава, където крадат от ръцете на децата и жените телефоните. Толкова ли обедняхме и оскотяхме? Позволяваме гръцките фермери да се гаврят с нас. Бежанци си купуват шофьорски книжки у нас, че дори родители на децата си за рождените дни, да имат, не се знае какво време ще настъпи. Чуколов бие и псува, да не остане назад от Волен…Грабежи, зверски катастрофи, убийства, самоубийства… Редуцираме Ботев и Вазов от учебниците по литература. Робството турско ли е било или просто сме имали османски посетители…
В същото време погребваме герои и в мъката сме заедно. Но не и докато сме живи. Лъч светлина единствено през 1994-та. Непонятно! Посмъртно Трифон Иванов получи „Венец на победителя“. Този победител със сигурност е имал нужда да се случат хубавите неща по-рано. Не на погребението му. Само честваме. Годишнини от смъртта на велики хора. Български хора. Добре си спомняме след това. Почитаме мъртвите, не сме добри към живите. През този месец е и 143-тата годишнина от обесването на Левски. Отдаваме винаги заслуженото на героя си. Само дето не знаем за кого и какво умря. За съжаление обградени сме от тежки фрази. Тежащи като окови.
Живот в рамка! Революция е думата. Ама страшно звучи.
Превръщаме измамни гуру в лъжемесии. Наместиха се удобно и ние казахме ДА. На хора, живеещи в сараи, плуващи шикозно медийно, на такива, които успяха да се скрият в Европарламента, някои в Сърбия, а може би и Албания. И още един, който превърна чалгата във верую и я лансира в национален ефир, който не спря да се държи грубо и арогантно, но сега омайва радетелите за справедливост (българи, разбира се) и овчедушно се подписва петиция. По-различно ли ще бъде? НЕ. Никога в хода на човешката история не е имало мирна революция. Само разбунване на духовете срещу много пари, имитирайки „свобода на словото“. С идеалите ни отново ще бъдат избърсани нечии з…
Избягваме опасните думи, но е време да спрем малодушието. Защото затвореният кръг ще продължи да се върти, някои няма да спрат да се самозалъгват, ще дишат отровен въздух, ще гласуват за спасители, ще мизерстват, докато животът им не свърши. Статистиката ще продължи с намаляването на трудоспособното население. Животът на бързи обороти е различен от другия. Треската да живееш е различна от стоенето в очакване. Притесняваме са да го изречем, но се страхуваме да живеем, да се отпуснем. Онзи робски 500-годишен страх така се е вкоренил.
Турските сериали си вървят. Животът отстрани изглежда ефирен. Някой разиграва коня си, докато другите са на паша. За чия кауза живеем, хора? Ругаенето под сурдинка не работи. Няма мирна революция.
Филипина Храброва за БГ Медия Лондон
