Те просто идват и разказват. Едни такива стреснати в началото, пък после, малко като настъпят газта, „преподават уроци“ на англичаните.
Първоначалните им погледи диви такива, постепенно възвръщащи се в натуралната им хитруващо-първобитна същност. Казват си всичко. Защото като чуят българска реч, силите им си идват на мястото и започват да ги редят едни. Те са край паркингите на супермаркетите, услужливо предлагащи услугите си да ти почистят колата, те са също там край фабриките, с отрудена физика и попрегърбени. И още, те са по кафенетата, видимо с много по-добро самочувствие и шумни като Формула 1.
Tax Return 2023/24- срокове, глоби, промени
- 6803 Прегледа Информация
- Публикацията достига до вас чрез Е Вести Лондон
Срещнах групата от неколцина притежатели на документи с българска самоличност на точно такъв английски паркинг.
Бях ги проучила. Чух, че се представяли от Варна. Успях да ги изненадам, а и точно това исках. На въпроса ми на английски откъде са, те казаха, че са българи. Пак на английски: Откъде точно от България? – Варна. Моля?!, казах си на ум.
И сега на български. Беше мой ред да ги сконфузя.
– Къде от Варна?
– А, како, така кажи, че си от нашите. /Второ Моля в главата ми?/Аха да им кажа: – Кака ще викаш на… ама се въздържах и кои ‚нашите‘?
– Това с каката тук го забравете.
– „Госпожо“ добре ли е?
– Добър втори опит. Продължавайте така. Та къде от Варна? Аз съм варненка. – питам пак.
– Ние не сме от Варна, от село сме до Шумен, ама как да кажем, че сме от там. Нали, ка.. , г-жо ?
– Висока летва сте си сложили, трябва да я защитавате. Как я карате?
– То в България не се живее, ти знаеш. Тук ще стоим, докато можем. /говорят един през друг/ Ей тоя, дойде последен, ама ще свикне. На кокошките е.
/Третото моля издрънча в главата ми отчетливо!/ какви кокошки, какви 5 лв.?
– Абе на фабриката сме също, дето скубем. Много зор, ама по-добре там. Има една Иванка, тя много ни помага, щото знае повече английски. Всички там ни вика. Голяма помощ е това. Българи сме по паспорти, няма как. И аз ще викам моите. На Кокошките има много работа. Да идват, ще ги наместим всички. Тъй, г-жо, като ни мачкат в България, тука ще караме. Айде, със здраве. Че тоя новия трябва да го обучаваме.
Неколцината с български паспорти и т. нар. „мои съграждани“ тръгнаха обратно, кой към кокошките, кой към колите. И да, не спряха да си говорят шумно, но нито на български, нито на английски.
Били ги мачкали в България. А тук не? Дори не е операта „Селска чест“, а само една обикновена сапунка „Робинята Изаура“. Сънародници в чужбина, съединявайте се. Това е то да си българин от Варна. По „Costa“ кафето ще ги познаете.
Не беше случайно, че ги срещнах на 3 март. Госпожа каката получи урок по национален празник.
Филипина Храброва за БГ Медия Лондон
