И тогава съм аз. Когато утрото духне последната нощна свещ, погълне молитвите, изгризе страховете, изпрати слънчева вест,
и когато нощта събори клепките, изпрати демоните, натрупа умора. И тогава съм аз. И когато пътят започва, и понякога свършва някъде заблуден.
Смълчана и смирена, търсейки олтар, се опитвам да възвърна сили и да напиша себе си. Първа вода, втора вода, и ето – небето вече не е мрачно, въздухът меко ухае, зората е хладна, но животворна.
Бързо връщане на такси
- 981 Прегледа Информация
- Публикацията достига до вас чрез Е Вести Лондон
Напориста и силна, борейки многоглавите лами, се опитвам да докосна хоризонта и да напиша себе си. Трета вода, четвърта вода, и съм превзела птичия полет.
Съмналото цвете, прозрачното облаче, росната трева са верни на своите дела. И аз. Пишейки себе си. Поръсвам семена, израстват цветя, вятърно нежни. Поникват дървета, планинско величествени. Загребвам въздишка, потапям я в чашата с минало, измивам чашата със силна струя, избърсвам добре до последната капчица. Отива на рафта. Болки, тежки заблуди, рани, грешки, глупави обвинения – всичко на рафта. И без това кресливите врани са много. Не ги чувам. Понякога имам вина. Извинявам се. Няма безгрешни. Някой не ме забелязва. Не ме интересува. Понякога няма нужда. Някъде бих искала да бъда. Отивам. Нещо бих искала да кажа. Не мълча. Аз пиша себе си. Слизам в дълбоката пещера, катеря баири, сънувам кошмари и пак стигам небето. Защото съм топола и гледам нагоре.
Не съм модел за подражание. При нужда стрелям с мерник. Нося бурите и дъждовете в джоба си. Не съм и вярната посока за сверяване. Всеки има своя вятър, бряг и пристан. Защото пишем себе си. Лятна суета, есенна меланхолия, зимен сън, пролетно оживление. Нищо не ни е чуждо. Защото пишем себе си.
Каквото и да дойде, лек реверанс. Не искам с телбод да прикрепвам листовете на живота си. Дори бих ги подхвърлила на морския бриз с удоволствие. Посягам към съблазнителната хапка и се радвам дори и на чайките.
Филипина Храброва за БГ Медия Лондон
