Тръгнало лятото да си ходи, взело си довиждане, събрало куфара, оставило малко сладки моменти, за които нямало място в багажа, подарило ги на хората, за да им е готино и да пази спомена до другата година.
Нали било горещо и сочно, оставило и някои жарки емоции да им държи.. жега. Не искало да си ходи, че след него винаги се случвали нехубави неща – я невъзможни избори ще дойдат, я очаквани политически ходове ще се случат, я изненадващ сняг през декември. Майчица е, грижите за дечицата винаги са на първо място.
Не искало така да ги оставя беззащитни месеци наред, но нямало начин.
Завещало спомени и надежди и наредило: „Каквото и да се случи, ще бдя над вас, стане ли ви студено, извадете някой юлски ден да ви стопли, опита ли се скуката да се настани сред вас, пуснете й някоя августовска нощ, появи ли се тъгата, непременно й посочете Слънцето, дойдат ли болката и нещастието, изгонете ги с горещите си обичащи сърца, всичко останало не си струва. Аз ще се върна. Аз съм като майчина сълза. Мислете само за красотата и добротата ми и не се разсейвайте по пътя си. Дори и една тревожна мисъл да се задържи в главите ви, ще отнеме част от вас.“
Бързо връщане на такси
- 977 Прегледа Информация
- Публикацията достига до вас чрез Е Вести Лондон
Зареяло се нанякъде, отстъпило мястото на есента. Тя също била красива. Вярно, по-хладна, но отрезвяващо ветровита. Не можеш да устоиш на такива вестителки. Така ти завъртат главата, че докато се усетиш, се влюбваш във всяка една. Чашка чай, печена тиква, падащи лист подир лист на влажната земя, красиви цветове, и ето вече си неин.
Следва танц, развятата златна коса докосва, вятърът пообрулва част от спомените, сърцата са готови за нови приключения, умовете са притъпени и, току-виж някой взима властта, без да ни пита. Защото студеното и мрачното не искат мнения, те знаят само да поразяват с ледени стрели и да подчиняват.
Забравили дечицата майчината заръка. Сякаш хиляди малки зловещи стъкълца попаднали в сърцата им. Забравили всичко. „Боговете“ успели да вземат контрол, провокирали, дразнели, играели си на котка и мишка с хората, предавали им негативни мисли. Реакциите съответно били подобни. Плюенето, злобата, неуважението заели мястото на топлината, красотата и почтителността.
Капнала майчината сълза, не издържала на случващото се. Не можела така лесно да остави децата си да бъдат погубени. Имало все още шанс. Те трябвало само да си спомнят онези хубави моменти, в които се чувстват хора. Да оставят боговете да си разпределят върховете и билата, а те да се наслаждават на красивите поляни и ливади, реки и морета, гори и пещери.
Имало шанс за хората. За онези, които искали да живеят ефирно и не в конфронтация, имало надежда. За всички, за които било важно да са щастливи извън рамката, пътят бил ясен. Трябвало само да си спомнят.
Филипина Храброва за БГ Медия Лондон