Единствените, които не спяхме, бяхме Луната и аз. Е, и някакви си звезди, които се опитваха да клюкарстват, само защото виждат всичко.
Нали не притежаваха смълчаността и величието на Луната. Не исках да се занимавам с тях, оставих ги да беснеят на закриващите ги облаци.
Тази нощ нямаше да им се получи да се взират и подслушват. И в двата случая не ме вълнуваше.
Бързо връщане на такси
- 981 Прегледа Информация
- Публикацията достига до вас чрез Е Вести Лондон
Луната не се притесняваше дали някой облак ще я покрие. Ще мине и ще замине. Спокойствието й гонеше всяко обратно такова действие от мен. Красиво, лежерно, нощно и безшумно. Луната и аз. Неспящи. Точно на този бряг. Най-вероятно имаше и милиони други някъде на някой друг бряг, остров, планински хребет, в небето, на земята.. Но тук нямаше никой. Ако не броях спокойно настанилите се в главата ми мисли (друг път, тичащи като на състезание), бяхме двете.
Поиска да разбере дали искам да играем на въпроси и отговори. Давай, – бях доволна. Ето сега ще питам и питам. Слънцето знае едни отговори, но Луната може да ми даде нейните различни нюанси
– Защо не се страхувам и не чувствам безпокойството на деня?
– Защото, когато е светло концентрираш всички КАКВО, КАК, ЗАЩО в едно, напрягаш сили, възможности и невъзможности да се справиш на всяка цена, да докажеш, че си голям човек. Простичко обяснено, нали?
– Така е, говорейки с теб, всичко изглежда лесно, но със събуждането ми сутрин, това изчезва и се заменя с несигурност.
– Пак ти казвам, страхът е инстинкт. Просто разхвърляй неясното и притеснителното на дребни порции всеки ден, без да те е грижа. Ако си здрава – живей си живота, ако си болна, бори се, доколкото можеш. Работи, обсъждай, разменяй, бъди активна, но нека не е на всяка цена. Имаш ли кого да обичаш – обичай, обича ли те някой – бъди щастлива. Нощта и денят ще продължат да се редуват. Ще вървиш и бързо, и бавно, ще ходиш на пръсти, ще бягаш, ще забавяш темпото, ще се засилваш. Пътят никога не свършва. Един ден ще го приключиш, но винаги ще има други по него. Отиди сега и целуни кротко твоите продължители. Не се безпокой много, те също ще имат своите притеснения, но ще бъдат по-добри, защото като добри ученици, ще са си научили урока. Аз съм на небето и ще гледам. Ако някой дойде на брега да си поприказва с мен, ще бъда така добра, както съм с теб сега. Легни и щом се събудиш, ще видиш, че утре ще бъде един красив ден.
Събудих се, изричайки кротко БЛАГОДАРЯ. Погледнах продължителите си и се уверих, че съм на пътя. Те бяха там също, подскачайки си. Сигурна съм, че и те ще имат своите нощни въпроси някой ден. Пожелавам им да срещнат очи в очи Луната.
Филипина Храброва за БГ Медия Лондон
