„… Айди, качвайте са, ноу проблем, аз накрая…давайти, давайти“.
При това възклицание нямаше как да не се обърна, за да чуя родната диалектна реч. Пак история от лондонски автобус. Жената с бебешка количка всъщност искаше да направи добро на хората, които чакаха чинно автобуса, пропускайки ги да минат преди нея.
Само, че докато я разберат, много жестове трябваше да употреби, милата, за да стане ясно, че тя дава предимство.
Видимо – пърхаща от нетърпение да покаже доброта, чуваемо – недостиг на английски думи, осезаемо – кънтящ глас и много махане с ръце. Няма „не искам“ – твърдо беше решена.
Бързо връщане на такси
- 977 Прегледа Информация
- Публикацията достига до вас чрез Е Вести Лондон
В страната на добрите обноски, ако ги няма новодошлите емигранти (а някои си остават доживот с липса на каквато и да била естетика в отношенията), няма от кого да бъдат нарушавани.
Не само българи, разбира се
Като цяло, добре възпитаните, толерантни, сдържани, особено по-възрастните англичани, очакват да срещнат в страната си подобно поведение и от чужденците. Но не винаги се получава. Да им се чуди човек как изтърпяват всички чуждестранни своеволия. Добре, че прословутото им английско чувство за хумор, ги спасява от шумни и нескопосани обяснения на измислена вежливост. Чувството, което е отглеждано грижливо в продължение на поколения и няма как да се имитира.
Изглежда някои си мислят, че като живеят в Англия, стават англичани. Англичани В ПОВЕЧЕ. Като родят и бебета, съвсем!
Добрите обноски тук са за предпочитане повече отвсякъде другаде по света и едва ли ще бъдете фаворити с просташки забележки, расистки подмятания, висок тон или поведение на white trash. Елементарни думи като „sorry”, “please”, “thank you”, “excuse me” са нещо естествено в общуването и всекидневно застъпено.
Та чак понякога идва В ПОВЕЧЕ.
Умението да се живее в общество води началото си още от времето, когато хората започнали да се обединяват в общности. Сега Лондон е фаворит в това отношение. Общности дал Господ. Общувания също. Вероятно кроманьонският човек не се е считал за неучтив, когато е влачел съпругата си за косите. Това обаче може и да се случва някъде в Ийст Енд.
Колкото и да ни иска Лондон да е Уест Енд с китния Нотинг Хил и тузарските му къщи, да не забравяме, че многомилионната столица е едно мултинационално общество като някои от по-старото емигрантско население – чернокожи, индийци, пакистанци и други инакоизглеждащи за нас нации, са много по-отдавна от хората с източноевропейски облик.
Така че: „Опа-а-а! и „Гледай къде стъпваш бе, ей!“ , когато ви подпрат в метрото, може да бъдат заменени с някои от по-горните изрази.
Да се разположиш на две седалки в автобуса, дори и когато не е толкова пълен, и да се обясняваш високо на отсрещния по телефона в България „как тука кефа е пълен“, е пълна сатира не само за разбиращите бг език, но и за тези, които не знаят.
Не се чувствам добре, когато попадам в такива ситуации, но пък ми е интересно да общувам задочно с всеки един от вас, четящ тези редове. Спазвайки добрия тон за финал, казвам: Беше ми приятно и доскоро!
Филипина Храброва за BG Media London
