Ще заобичам себе си повече. Дали може повече от това?
Сигурно. Винаги може още. И аз така предполагам, затова ще пробвам. Може да е останала някъде там частица отрицание , която ми е пречела да видя себе си по-добре. Взех някои решения. Нали идва краят на годината, та се замислих какво толкова съм натворила до момента и какво ми остава.
Благодаря ти, Лондон, че ме прие такава, каквато съм.
Завиждам на огромното ти сърце да събираш целия свят. Дори ти да не си в сърцето на всеки. Дали се обичам повече за това си решение да съм до теб? Усещам, че ми намигаш, надявам се да е това.
Бързо връщане на такси
- 981 Прегледа Информация
- Публикацията достига до вас чрез Е Вести Лондон
Ако вярата в себе си е обич, значи съм „По пътя“.
„- Пожелавам ти да стигнеш там, за където си се запътил, а когато стигнеш, да бъдеш щастлив.“
Много Добре Казано, Керуак.
„- Аз вечно тръгвам нанякъде, но после се отклонявам в една или друга посока“ – е отново неговият отговор, който за повечето от нас на различни етапи е важал с пълна сила.
И какво разбрах по пътя? За да си щастлив там, където си стигнал, трябва да тръгнеш НАНОВО нанякъде и да срутиш всички мостове, които водят назад. Дали се обичам повече? Ще видя по пътя.
Само трябва да избягвам дупките. Не са ми интересни. Знам какво е. „Никакво Просеко или Пино Гриджо няма да ти помогне, ако сбъркаш“ – съветват грижовно приятелки. Толково зле било, ако си в грешка. Не бе, мили, не сте разбрали. аз мога да поправя сбърканото. Не ми тежи. По-добре е, отколкото да фризираш спокойния си порядък. А пък с чаша Просеко винаги съм се чувствала и ще се чувствам добре. Но това е друга тема. Извън грешките, дупките, посоките, пътищата, съветите, несигурността. Всъщност, нямам такива приятелки. Това беше просто съпоставка. Моите не биха ми казали така. Иначе нямаше да са ми приятелки.
Ще обичам всичко повече, защото така е по-яко. Ще се разхождам повече, ще работя повече, ще пиша повече, ще пътувам повече, ще си купувам повече и ще се обичам. Това съм аз. Повече, но не по-малко. Лондон тече из вените ми и, честно казано, той е доволен от мен. Аз му разказвам всичко, споделям настроенията си, не го пренебрегвам, интересувам се от ежедневието му, допитвам се до мнението му, понякога ме дърпа за ушите, за да не се инатя, аз се разсърдвам, но за кратко, бързо ми минава. На този етап по пътя сме заедно. И с всеки ден обичам повече. Голямо удоволствие. Обичам огледалото си. Ауу … не съм Ирина Шейк. Това би ми се отразило, ако имах други цели. То си е голяма робия да угаждаш на света и на очакванията на хората, за да може евентуално да си в центъра на вниманието. Аз съм си в моя център и ми пука само за моето огледало.
Взех решения. Да съм на моя път. Да казвам благодаря за възможностите и за невъзможностите. Обичам днешния ден, обичам и утрешния, обичам чашата със зеления си чай и късметчето до нея. То винаги е едно. Благословия.
По пътя съм. Днес съм тук. Утре може и там. То било много хубаво да се разбираш със себе си. Много по-лесно е да кажеш ДА , когато искаш, и НЕ, когато не си струва.
Филипина Храброва за БГ Медия Лондон
