Апокалиптичните прогнози за блокада, дефицити и хаос в Обединеното кралство след „Брекзит“ още не са се сбъднали, но в първите дни от новата година най-напредналата страна в Европа в разработката и прилагането на ваксините срещу новия коронавирус е Великобритания.
Там вече се използват две ваксини – германо-американската на Pfizer/BioNTech и местната, разработена от Оксфордския университет и британско-шведската фармацевтична група „АстраЗенека“.
Tax Return 2023/24- срокове, глоби, промени
- 6852 Прегледа Информация
- Публикацията достига до вас чрез Е Вести Лондон
Броят на ваксинираните вече премина един милион.
Не може да се каже същото за Европа, и по-специално за Франция. Нейният министър на здравеопазването Оливие Веран, цитиран от „Политико“, обяви днес, че досега „хиляди“ са ваксинирани, без да уточни колко хиляди. Това не звучи особено конкурентно, сравнено с Германия (230 000 ваксинирани) и Италия (110 000 ваксинирани).
При това Франция остава една от страните в ЕС с най-голям дял на нежелаещото да се ваксинира население (50%). Франция е имала на разположение половин милион дози от ваксината на Pfizer/BioNTech в началото на кампанията и трябва да получи още толкова до средата на тази седмица, каза Веран.
Макар и по-напред от французите във ваксинацията, германците също не са доволни от темпото и.
Канцлерката Ангела Меркел свиква за утре кризисна среща по въпроса, информира в. „Билд“. Така Меркел реагира на критиките към нея, отправени от нейния съпартиец и министър на здравеопазването Йенс Шпан за бавното ваксиниране.
Темповете му са по-ниски от очакваното, отбелязва вестникът, цитиран от БТА. Сега в страната е ваксиниран по-малко половин процент от 83-милионното ѝ население, а за колективен имунитет трябват минимум 60 процента. Германия получи до края на 2020 г. над 1,3 милиона дози от ваксината на Pfizer/BioNTech и в началото на тази година е планирана доставката на още 4 милиона дози.
В Израел вече са ваксинирани над 1 милион души, почти 12% от населението.
Европейският съюз разреши ваксината на Pfizer/BioNTech точно преди Коледа. Великобритания беше първата страна в света, която я одобри на 2 декември, но за времето оттогава успя да натрупа солидна преднина пред ЕС, който напусна не на последно място заради неговата мудност и бюрократизъм.
Очакваше се днес Европейската агенция по лекарствата да даде одобрението си за втора ваксина – на американската компания „Модерна“, но това не стана след свикано вчера заседание в седалището ѝ в Амстердам. Най-ранната дата, на която тя може да се произнесе, е утре, а първоначалният график предвиждаше това да стане на 12 януари.
Великобритания одобри ваксината на „АстраЗенека“ на 30 декември и от вчера я прилага.
ЕС поръча ваксини от шест перспективни производители и сви мускули, демонстрирайки потенциал да защити гражданите си. Но реалността днес е, че европейците имат предимно договори, а британците – предимно ваксини. При това се оказа, че най-много Европа е поръчала от най-скъпите и най-трудните за съхранение ваксини. За това, разбира се, има правдоподобни обяснения и оправдания.
Френската компания „Санофи“ напролет беше сочена като един от световните фаворити в разработката на коронавирусна ваксина, но възлаганите ѝ надежди не се материализираха – поне досега. Изпревариха я конкурентите ѝ от САЩ, Великобритания, Русия, Китай.
Прави впечатление, че единствената фирма от ЕС, която участва в разработването и производството на първите регистрирани в света ваксини, е германската „Бионтех“. Британия вече беше излязла от ЕС на 31 януари, когато Оксфордският университет завърши разработката си. Неприятно, но факт – резултатният научен, технологичен и финансов потенциал се оказа преобладаващо извън единния европейски пазар. Въпреки милиардите, които се изсипват в европейски научно-развойни програми като „Хоризонт Европа“.
Това е поредният пример, че Европа остава най-добра в това да регулира, да облага, но изостава в това да произвежда, да налага на пазара, да се конкурира.
Нито един от световните дигитални гиганти не е европейски. „Гугъл“, „Епъл“, „Фейсбук“ и „Амазон“ са Мade in the U.S.A. И пандемията, която виртуализира живота ни, ги направи само още по-силни и влиятелни. Социалните мрежи, търсачките, платформите са местата на новата икономика на линковете. Те са източниците на данни за търгуване и най-мощните канали на глобално влияние. Те са новите „пазачи на входа“ в дигиталната ера.
Европа няма техен аналог или конкурент. Единственото, което успя да измисли, за да им се противопостави, беше данък, с който да облага печалбите им. Но дори и по него още не може да постигне съгласие, а ако го постигне, да не се съмняваме, че ще има търговски отговор от другата страна на Атлантика.
Европа има „зелена сделка“, т.е. план на хартия за идните 30 години за нетни нулеви въглеродни емисии, но най-големият производител на електромобили в света е „Тесла“ в САЩ – с 29% глобален пазарен дял. Вторият е групата „Рено-Нисан“, която е наполовина европейска, с повече от два пъти по-малък дял (13%) и „Фолксваген“ е трети с 11-процентов дял.
Европа има „постоянно структурирано сътрудничество“ (разбирате ли това без речник?), с което се надява след няколко десетилетия да постигне нещо като колективна отбрана, след студения душ, с който я обля Доналд Тръмп в НАТО. САЩ имат най-модерния в света изтребител от пето поколение, Ф-35, и ред държави членки на ЕС (Италия, Белгия, Великобритания, докато още беше членка) вече се превъоръжават с него, чакайки далечната перспектива за общоевропейски аналог.
Примери като тези и днешния с ваксините донякъде обясняват „Брекзит“. „Политико“ днес отбелязва, че изоставането във ваксинирането в една от най-засегнатите от пандемията европейски страни, Франция, може да помрачи изборните шансовете на нейния президент Еманюел Макрон в последната година от неговия мандат.
Но когато губеща в световното състезание е една от водещите сили в ЕС, това автоматично се превръща в минус и за целия съюз. За да си върнат вярата в него след труса от „Брекзит“, европейците се нуждаят от резултати. Засега такива се виждат извън тяхната общност. И за европейско съжаление са твърде ярки и символни.
Федералисти като Макрон признават тези слабости на ЕС и смятат, че те могат да се излекуват с „повече Европа“, т.е. с още по-дълбок и централизиран съюз, съсредоточил още повече власт. Ако обаче той бъде толкова резултатен, колкото досегашния, можем със сигурност да очакваме още „-екзити“.