В едно село живели двама мъже, които имали еднакви имена – Хоакин Гонсалес.
Единият бил свещеник в местната църква, а другият – шофьор на такси.
Съдбата решила, че двамата ще умрат в един и същи ден.
Стигнали пред небесните порти, където ги очаквал свети Петър.
Бързо връщане на такси
- 981 Прегледа Информация
- Публикацията достига до вас чрез Е Вести Лондон
– Как се казваш? – попитал свети Петър първия покойник.
– Хоакин Гонсалес.
– Свещеникът?
– Не, не, шофьорът.
Свети Петър погледнал книгата на живота и казал:
– Добре, заслужил си да бъдеш в Рая. За теб са приготвени тази позлатена туника и този платинен жезъл с инкрустирани рубини. Можеш да влезеш!
– Благодаря, благодаря… – казал изумен шофьорът. Минали още няколко души, след което дошъл редът на другия герой.
Как се казваш?
– Хоакин Гонсалес.
– Свещеникът?
– Да.
– Много добре, чадо. Заслужил си да бъдеш в Рая. За теб са приготвени тази ленена роба и тази дъбова тояжка, инкрустирана с гранит.
– Извинете – стреснал се свещеникът, – не искам да противореча, но мисля, че е допусната грешка. Аз съм Хоакин Гонсалес, свещеникът!
– Да, чадо, заслужил си да влезеш в Рая, за теб е приготвена тази ленена роба…
– Не, не може да бъде! Аз познавам другия Хоакин Гонсалес, караше такси, живееше в моето село и беше ужасен шофьор! Качваше се на тротоарите, всеки ден се блъскаше в нещо, веднъж връхлетя върху една къща. Шофираше толкова зле, че събаряше уличните лампи и отнасяше всичко, което се изпречеше на пътя му. А аз прекарах седемдесет и пет години от живота си, проповядвайки всяка неделя в църквата. Как може на него да дадате позлатена туника и платинен жезъл, а на мен това? Сигурно има грешка!
– Не, няма никаква грешка – отговорил свети Петър. – Работата е там, че тук, на небето, започнахме да оценяваме всичко така, както правите вие по време на земния си живот.
– Как? Не разбирам.
– Съвсем просто е: сега оценяваме според резултатите, които хората постигат. Виж, ще ти обясня твоя случай и веднага ще ти стане ясно: през последните двайсет и пет години при всяка твоя проповед хората задрямваха. При него обаче всеки път, когато той беше зад волана, хората се молеха. Значи имаме резултат! Сега разбираш ли?