Промените в климата са причина за фаталните горещини в Северното полукълбо и ще продължат да създават опасно време през следващите десетилетия, показват изследвания, цитирани от Ройтерс.
„В момента страдаме от световна гореща вълна. Това налага да вземем решения“, каза Кристиана Фигерес, бивш ръководител на агенцията за климата на ООН.
Online Tax Return
Online Tax Return. Бързо връщане на таксите директно в банковата Ви сметка. Коректно подаване на данните само online (с к
- 5448 Прегледа Информация
- Публикацията достига до вас чрез Е Вести Лондон
При продължаващото изгаряне на изкопаеми горива в атмосферата се отделят все повече въглеродни емисии. Вследствие на това въздухът може да задържа повече топлина от Слънцето, което води до повишаване на средната глобална температура с течение на времето. От началото на индустриалната революция, когато западните страни започват да изгарят въглища и други изкопаеми горива, средната глобална температура вече се е повишила с близо 1,3 градуса по Целзий. Поради тази причина климатичните промени правят всички горещи вълни още по-горещи. Това не би се случило без атмосферното затопляне. Тези горещи вълни също стават по-чести и по-опасни.
Всяка силна гореща вълна „е станала значително по-вероятна и по-топла, в резултат на причинените от човека климатични промени,“ каза пред репортери климатологът от Университета на Калифорния в Лос Анджелис (UCLA) Даниел Суейн. „В този момент, това е почти тривиално твърдение, защото има толкова много доказателства в негова подкрепа.“
Освен глобалното затопляне, има и други фактори и условия, които могат да повлияят на горещите вълни. Климатичните явления като Ел Ниньо или Ла Ниня могат да имат голямо влияние, заедно с регионалните циркулационни модели. Покритието на земната повърхност също може да играе роля. Тъмните повърхности и изградените среди имат тенденция да се нагряват повече от отразяващите бели повърхности или от природните системи като гори или влажни зони.
За да разберат точно как климатичните промени влияят на конкретна гореща вълна, учените провеждат „атрибутивни проучвания“. Те правят стотици такива изследвания през последното десетилетие, като използват компютърни симулации за сравняване на днешните климатични системи с това какво би било, ако хората не бяха повлияли на химичния състав на атмосферата през последния век. Например, учените от World Weather Attribution установяват, че опасната горещина в Южна Азия през април е била 45 пъти по-вероятно да се случи заради климатичните промени. Тогава термометрите в североизточния индийски град Колката достигнаха 46 по Целзий. Това са цели 10 градуса над сезонната средна стойност.
Дори ако всички въглеродни емисии бъдат спрени днес, светът вече е излъчил достатъчно, за да гарантира, че климатичните промени ще продължат да повишават температурите в продължение на десетилетия. Светът трябва да намали емисиите наполовина спрямо нивата от 1995 г. до 2030 г. и да достигне нулеви емисии до 2050 г., за да има шанс да запази средното глобално повишаване на температурата около 1,5 по Целзий. Вместо това, глобалните емисии са се увеличили от 1995 г. досега. Светът в момента е на път да достигне средна стойност от 2,7 градуса до 2100 г., което ще надхвърли прага от 1,5 Целзий. Учените прогнозират катастрофални и необратими климатични въздействия, ако това се случи.
„Фактът, че милиони хора в Съединените щати са подложени на безпрецедентни горещи вълни, е показателен за това, че все още не сме се справили с най-лошото от климатичните промени“, каза Фигерес пред Ройтерс.
