Отварям очи и поглеждам през мъглата. Взирам се и я виждам. Посягам с ръка, но не я стигам. „Напипвам“ само хладния въздух. Усещам я просто. Студена и истинска.
Реката, която изпълва Лондон. Лондон, който изпълва мислите ми. И реален, и вълшебен. Сякаш всичко е обърнато. Май съм сънувала. Отварям отново очи.
Пак съм тук. В същия град, до същата река. Но ръката ми вече не е студена. Посяга към топлите есенни листа.
Tax Return 2023/24- срокове, глоби, промени
- 6832 Прегледа Информация
- Публикацията достига до вас чрез Е Вести Лондон
Правя си дупчица в едно от листата и поглеждам нагоре и напред. Към мостовете над Темза, към мъгливото слънце над Биг Бен, към Уестминстър, към многото хора, които до преди малко в съня ми бяха като замръзнали, но сега се движат.
Реални, устремени, знаейки къде са. В един истински като в сън град. Сън на име Лондон. 
„- Вярно ли е – попита тя,- че Англия е като сън? Защото една от приятелките ми, омъжена за англичанин, ми каза така в писмото си. Пише, че понякога Лондон е като студен мрачен сън. Иска ти се да се събудиш.
– Точно така ми изглежда и твоят красив остров- подразних се. – Доста нереален, подобен на сън.
– Но как може реките, планините и морето да са нереални?
– А как може милионите хора, къщите им и улиците да са нереални?
– По- лесно- отбеляза тя. – Много по- лесно. Да, големият град сигурно е като сън.
„Не, това тук е нереално и е като сън“, помислих си.“из „Безкрайното Саргасово море“ на Джийн Рис
И милионите хора, и къщите, и улиците, и въздухът, и дъждът, дъгата от цветове, разнообразните аромати, и лейди Макбет, и Джейн Еър, и мистър Дарси, и Дейвид Копърфийлд, и Оливър Туист, и мисис Далауей – всички те са магични. Но реални. Тук са и изпълват съществуването на виждащите, търсещите, немразещите, свободно дишащите, обичащите, помагащите. На всички, за които Лондон и английският дух са не само „последния влак“ за по-добър живот, а и място, където да „храниш“ душата си.
Вечер лягам с желанието да сънувам и сутрин се събуждам, доволна от съня си. И Джордж Байрон, и Джеръм К. Джеръм, и Съмърсет Моъм, и Луис Карол. Всички те са там. Там са и сър Бен Кингсли и Кристин Скот Томас. Усещам и Фил Колинс, и Стинг.
Спиш и улавяш мислите си в съня. Събуждаш се и улавяш сънищата си в мислите. Толкова са хубави в повечето случаи, че не искаш да се събудиш. Понякога са толкова напрегнати, че веднага искаш да се събудиш. Важното е да го направиш и да натрупаш опит за следващия. Я да погледна пак през листото. Това наричам аз живот. И мъглата, и слънцето имат място там.
Събуждам се и заспивам, но не живея в сън. Живея съня си. Легендите за крал Артур, разказите за Робин Худ, английските възприятия за живота, смъртта и историята, митология, фолклор, крале, кралици, династии, английски театър, английска драматургия. Всичко това не е сън, от който искаш да с събудиш.
Не бягам от сънищата си, напротив, те имат още имена. И Родопи, и Рилски манастир, и Варна…
Мрачните сънища са неспокойните сънища на човек, навсякъде по света.
Хубавите сънища са удовлетворените сънища на човек навсякъде по света.
Сънувам, но и живея. Там, където съм. Сън на име Лондон.
Филипина Храброва за БГ Медия Лондон
