Два забележителни материали привлякоха общественото внимание на Запад преди време. Първо, британският “Дейли Мейл” публикува статия на шотландския журналист Гавин Еслер, „Бавната смърт на Великобритания“.
Авторът на статията пише:
„Аз съм голям привърженик на националното единство, но стигнах до извода, че Великобритания е към своя край. Не чувам тревожен звън, а биене на камбана за погребение. „
Бързо връщане на такси
Бързо връщане на такси, коректност, конфиденциалност, индивидуален подход, без компромиси в качеството на ус
- 917 Прегледа Информация
- Публикацията достига до вас чрез Е Вести Лондон
И възниква въпросът: как бившата „господарка на моретата“, империята, над която слънцето никога не залязва, една от страните победителки от Втората световна война, един от дългогодишните стълбове на западния свят, е могла да стигне до такова състояние? Възможно ли е да е на ръба на разпада, изправена пред перспективата да се превърне в геополитическо крило в покрайнините на Европа?
Един от аргументите на шотландския журналист в полза на бъдещия колапс на Великобритания е разочарованието на шотландците от Брекзит.
Любителите на полички и гайди никога не са изпитвали голяма любов към британската корона. Хаотичното оттегляне на Лондон от Европейския съюз обаче изчерпа търпението в Единбург. Добавете към това шантавата, паническа, провокативна реакция на британската политическа система, водена от политическия клоун Борис Джонсън, към заплахата от коронавируса.
В резултат на това „министър-председателят на Великобритания и Северна Ирландия стана премиер само на Англия, а понякога и само на нейни части“, се казва в статията на Гавин Еслер. Но освен исторически свободолюбивата Шотландия, я има не по-малко сепаратистки настроена Северна Ирландия, която в резултат на Брекзит също се оказа между Брюкселската Сцила и лондонската Харибда, да не говорим за проблема с разделения ирландски народ .
Еслер посочва хетерогенността на Великобритания не само в здравеопазването, но и в образованието и правото. Той дори обръща внимание на различния статус на кралицата в различните църкви на различни членове на кралството. Сега тези различия станаха основа не за сила, не за „единство в многообразието”, а за ускоряващ процес на разпространение и разединение на страната.
Горчивата истина, според Еслер, е, че има по-малко неща, които обединяват народите от различни части на Великобритания. Всъщност „от Великобритания е останало само едно име“.
И това е мнението не само на един журналист. Например Крис Евън, редактор на “Дейли Телеграф”, пише: „Съюзът е в опасност. Шотландската национална партия има за цел да спечели огромно мнозинство през май и да отнеме Шотландия от Великобритания. “
В същата публикация бившият британски премиер (шотландец) Гордън Браун предупреждава: спешно трябва да търсим обединяващ принцип. Необходимо е да се реформира, в противен случай Великобритания рискува да се превърне в „провалена държава“.
И така, нека го поправим: единството на Великобритания още сега е под въпрос.
А сега за поредната публикация, провокираща размисъл – интервю с декана на Института за международни отношения към университета “Цинхуа” в Пекин Ян Сютонг за немското списание “Шпигел”. Китайският учен заявява: „В хода на историческото развитие всички империи изпадат и така ще бъде през следващите хилядолетия. Великите империи преживяват три етапа: просперитет, стагнация и упадък. Упадъкът на САЩ не ме шокира или изненадва. Въпросът е как ще се случи. Великобритания дълго време е най-мощната сила в света, упадъкът ѝ е дълъг и продължава няколко десетилетия. Съветският съюз се счупи като чаша, паднала на пода. Мисля, че упадъкът на САЩ по-скоро ще последва британския сценарий. “
Доколко валидни са тези твърдения за САЩ? Няма съмнение, че влиянието им в света намалява. И пада не само заради нарастващото влияние на Китай. Неуспешният американски опит за смяна на режима във Венецуела е показателен. Има основания да се смята, че американците също стоят зад опита за сваляне на Ердоган в Турция през 2016 г. – и отново са се провалили. Башар Асад си остава на власт. Разбира се, Сирия оцеля като държава до голяма степен благодарение на Москва, но това е само допълнително доказателство за отслабването на САЩ. Дори стара Европа все по-смело отстоява своите собствени интереси, различни от тези на Америка. И това „падане на американската империя“ на международната сцена е тясно свързано с нейните вътрешни проблеми, а именно с разцеплението на управляващата класа, което изостри социалните противоречия в много посоки – расови, икономически, идеологически.
Ако се върнем към евентуалния разпад на Великобритания, можем да видим сложната картина на разпадането на целия западен свят: Европейският съюз с труд “преболедува” Брекзит и болезнено се опитва да се справи с „вируса на национализма“ . Обединеното кралство е на път към разединяване. Америка все повече се сравнява със Съветския съюз от последните му години. Какъв е проблема?
Той може да бъде сведен до идеята за неизбежния срив на имперските формации, особено на фона на индуцираната масова психоза на базата на страха от коронавируса. Може да се приеме, че при такива условия, където е тънко – и всяко „съшито“ държавно образувание (ЕС, САЩ или Великобритания) по начало е „тънка материя“ – там се и разпада. Мисълта на Уил Дюран обаче е по-справедлива: велика цивилизация не може да бъде покорена отвън, докато не се самоунищожи отвътре.
Нищо на този свят не е предопределено. Неведнъж изглеждаше, че Русия ще загине, да изчезне като империя-цивилизация, но всеки път имаше силата да се прегрупира и да влезе в нов цикъл на развитие. В известен смисъл същото може да се припише на Европейския съюз, Съединените американски щати, Великобритания.
Трудно е, разбира се, да се предположи, че един ден управляващите кръгове на англосаксонския свят ще престанат да задълбочават проблемите на западната цивилизация с безотговорните си действия и ще започнат конструктивно да решават тези проблеми. И ако не спрат, има ли шанс Западът да излезе от състоянието на упадък „прероден“ и по-силен?
Когато погледнете какво се случва днес в Америка, прословутата светлина в края на тунела изглежда плашеща – трудно е да се отървем от мисълта, че 2024 г. ще бъде твърде подобна на 1984 г.
Превод: В. Сергеев