Случаят Ирландия – български институции и организации

Публикуван от в Е Вести Лондон | Дата на публикуване | Последна редакция на | 6358 Прегледа

Случаят Ирландия – български институции и организации
Източник Снимка : Google

Ускорените миграционни процеси като проява на глобализацията бележат нов етап с разширяването на ЕС с държави от бившия Източен блок.

С включването на България в ЕС през 2007 година нараства напливът на български мигранти към Западна Европа.

Ирландия се очертава като сравнително нова за българските емигранти дестинация. През 2006 г.

Ирландия налага временни ограничения върху достъпа на България и Румъния до трудовия си пазар. Предприетите рестриктивни мерки ограничават потенциалния български мигрантски поток към страната. Към днешна дата българската диаспора в Ирландия наброява около 3 000 души. Задвижващите миграцията фактори, така наречените push/pull фактори, изтласкват и съответно притеглят миграционните потоци: от една страна, изтласкващи фактори са наличие на безработица, политическа нестабилност, нисък жизнен стандарт в България, от друга страна, Ирландия привлича мигрантски потоци с напредналата си икономика, с развити демокрация и образователна система, с дружелюбно население. Причините за установяване в Ирландия определят българската миграция като икономическа и по-рядко образователна.



Мигрантската тематика е в тясна корелация с общностния живот на диаспората в съответната дестинация. Политиката за интеграция на емигрантските общности стимулира институционализирането на българската диаспора. В изследването понятията институция и организация се приемат за синоними с уговорката, че организацията не въплъщава нормативната същност на институцията. Във фокус са институции и организации на българската диаспора в Ирландия: училищата в Дъблин, Корк и Шанън, Българската православна църковна община, фейсбук групите на българите в Ирландия.

Проучването се основава на теренна работа[1], осъществена през 2012 г. и 2014 г. по проект „Институциите на българите зад граница. Църквата – православни ценности, национална идентичност, институционална ангажираност”, финансиран от ФНИ; на интервюта във виртуалното пространство, както и на наблюдение на фейсбук групи на българската общност в Ирландия.

Необходимостта на българската диаспора в Ирландия да поддържа националната идентичност на подрастващите чрез обучение на роден език (освен обучението в училищата на приемната страна) рефлектира в създаването на български училища. Едно от тях е българското училище „Азбука” в Дъблин, отворило врати през учебната 2008/9 година като продължител на традициите на съществувалото до 2005 г. училище „Аз съм българче”.

Създаденият впоследствие Българският образователен и културен център в Ирландия (БОКЦИ) има за приоритет да подкрепя функционирането и утвърждаването на училище „Азбука” [2]. Училището работи по програма “Роден език и култура зад граница” на МОН. През септември 2010 г. в гр. Корк стартира дейността си българското училище „Любознание”. Създадено вследствие инициативата и финансовото обезпечение на сем. Мира и Искрен Кръстеви, училището се помещава в наета сграда, преподавателките пътуват от Дъблин.

Създаването на българските училища „Азбука” и „Любознание” се осъществява с активната подкрепа на тогавашния български посланик в Ирландия Емил Ялнъзов. Училище „Любознание” просъществува година и половина. Преустановява функционирането си поради отлив на деца, макар в последните месеци на дейността си да е било безплатно. Семейство Кръстеви, вложило лични средства в инициативата, се чувства огорчено от развоя на събитията. Родители-респонденти обясняват развоя с нежеланието на децата им да посещават българското училище.

Българското училище в гр. Шанън започва да функционира през септември 2012 г.  Регистрирано е като Дружество с идеална цел „Васил Левски”. Училището е посещавано от български деца, живеещи в радиус от 100-120 км. Поради големите разстояния учебните дни са 16 уикенда в годината (събота плюс неделя), като разпределение дава възможност за покриване на зададените от МОН брой часове, както и за съкращаване на транспортните разходи” – споделя директорката Даниела Георгиева. Училището получава финансиране по Постановление 334 на МС. Същевременно „родителите, докарвайки децата си на училище, не се връщат вкъщи (за някои пътят е повече от час и половина), а остават в Шанън, където дискутират всякакви проблеми: здравни, финансови, учебни…”. За по-успешно комуникиране българските училища в Ирландия присъстват и в социалната мрежа чрез Фейсбук страници.

Друг тип българска мигрантска институция в Ирландия е създадената през 2011 г. в Ирландия БПЦО „Св. Йоан Рилски” с два центъра – Корк и Дъблин. В основата на създаването й е Искрен Кръстев. Идеята му е да обхванат чрез български институции повече емигранти в Ирландия. БПЦО в Ирландия бива проблематизирана с поставянето въпроса за членски такси. Интересът на българската общност към Църковната община постепенно заглъхва. Идеите за българско училище в Корк и БПЦО в Ирландия не узряват в общността, външни за нея са. Инициирани от лидери без привърженици, тези позитивни като замисъл български институции в Корк срещат неразбиране. Българската общност в Корк си съдейства по битови въпроси – настаняване, работа, документи, преводи, но явно не е достатъчно многобройна и готова за споменатите институции.

Колкото до Фейсбук групите на българите в Ирландия, основната им функция е обединяване на българската диаспора, поддържане усещането за общност. Организираните чрез Фейсбук групите съвместни прояви укрепват и задълбочават връзките в мигрантската общност.

Институциите и организациите на българската диаспора в Ирландия, създадени по инициатива на български мигранти, представят различни траектории. Училището се оказва устойчив ключ към запазване националната идентичност и съхраняване общността в условия на миграция. Родителите, от друга страна, чрез обединяващата ги институция училище, също поддържат българската общност чрез неформални контакти.

Що се отнася до БПЦО в Ирландия, тя е най-младата църковна община на Западно- и Средноевропейската епархия на БПЦ. Въпреки застоя, БПЦО в Ирландия очаква диаспората за узрее на нея като институция.

Успешно функционират виртуалните български организации, каквито са Фейсбук групите на българските мигранти в Ирландия. Относително активни, с нарастващ брой участници,  те поддържат българската общност чрез комуникацията: обяви, справки, споделяне на важни новини от България и приемното общество. Чрез Фейсбук групите се инициират срещи на общността.

Съхранената чрез мигрантските институции и организации българска идентичност създава у диаспората усещане за приемственост, уют и общност на новото място и може да бъде възприемана като ресурс за успешен интегритет в приемното общество, паралелно с инкултурацията.

[1] Осъществена в Корк и Дъблин съвместно с гл. ас. д-р Таня Матанова, гл. ас. д-р Линя Гергова и гл. ас. д-р Яна Гергова

[2] Вж. http://www.bgschoolie.eu/

Мариянка Борисова, ИЕФЕМ-БАН   



BG Media London



Категория BG Лондон
Източник : Вести Лондон | Снимка : Google
2019/04/18 последна редакция в 8:10 PM
Етикети:
6359 Прегледа

Подобни публикации


Редакционният екип на Е Вести Лондон би искал да предостави на всички свои читатели от Лондон и целия свят възможността да участват активно в развитието на сайта! Ако си видял нещо интересно, забавно, скандално - просто нещо, което си заслужава да видят повече хора. Снимай го и го сподели в Е Вести Лондон заедно с кратък текст.

Имате информация, която искате да достигне до нашите читатели?

Изпрати статия

Спонсорирани връзки