На светло, към слънцето – пърхаше пеперудата – искайки да се освободи от оковите на мрачния и сляп кърт.
На тъмно, право към сърцето на земята – дърпаше посвоему той, защото се плашеше от светлината.
Tax Return 2023/24- срокове, глоби, промени
- 6996 Прегледа Информация
- Публикацията достига до вас чрез Е Вести Лондон
Това не е приказката за Палечка, но прилича. Не е и историята за дявола и казана, но е сходна. Би могла да е сюжетната линия на политическата вихрушка, но категорично не е.
И ако точно в тази светла седмица сякаш отвътре ви идва импулс за тъмноделие, не се чудете и съпротивявайте. Ако пеперудата във вас ви казва да летите – полетете, но ако къртът все още не е готов за полет, не го съдете. И той е част от цялото, наречено Аз.
Имало едно време една мравка, която толкова завиждала на мухите, че искала да се смени поне веднъж. Омръзнало й цял живот по и под земята. Все ги гледала как летят. Макар и досадни, те имали възможност да хвърчат насам-натам. Наблюдавала с любопитство неспокойния им летеж. С времето установила, че тяхното кръжене малко наподобявало пумпал. Било необходимо задвижване и крайната дестинация била неясна. А мравката можела да избира в коя посока да върви и в коя дупка да се скрие при желание. Защото под земята мрачното не винаги означава страшно. За някои е дом. Толкова светъл, уютен и гостоприемен, колкото всеки си го създаде.
Продължила да хвърля по едно око на мухите, но вече се прибирала вкъщи не тъжна и не толкова силно желаеща да е на мястото на някой друг. Когато накрая видяла, че тези летящи твари не подбират пистите си и кацат на места…, където тя не би, желанието да бъде друга и по-нагоре във въздуха, се изпарило на секундата.
Прехвърлила възхищението си върху пчелите, но само за да се радва, че и те по същия начин са работливи и си пъхат носа единствено там, където мирише приятно. Всички на този свят са божествени създания – кой по-тъмен, кой-по-светъл.
Приказката за светлата седмица може да свърши точно тук и сега, но още малко ще я продължа.
Мравката от притчата си пожела светли мисли малко преди да се прибере в тъмния за някои дом. Утре пак ще излезе на светло.
Къртът от приказката вече не искаше да дърпа никого надолу, защото всеки си имаше своето място. Пеперудата полетя там, където се чувстваше спокойна. Денят и нощта се сменяха, светло и тъмно се редуваха. Възкресението пристигаше.
Филипина Храброва за БГ Медия Лондон