Три вечни стихотворения за България, които всеки трябва да знае

HighViewArt.com подбра три любими стихотворения за България:

ТАТКОВИНА

Спонсорирана публикация

Tax Return 2023/24- срокове, глоби, промени

Време е за новият Tax Return за данъчната година от 6/4/2023 до 5/4/2024. Датите за подаването му са както следва: – 31 ок�

• 6996 Прегледа Информация
• Публикацията достига до вас чрез Е Вести Лондон

Хубава си, татковино,
име сладко, земя рай,
сърце младо и невинно
за теб трепка, та играй.

Мили ми са планините
и на север, и на юг,
драги ми са равнините,
набраздени с наший плуг.

На уста ми сладка дума –
ще да бъде този кът,
дето Дунав, Вардар, Струма
и Марица си текат!

Дор на небо ясно слънце,
дор на очи свят, живот,
ще обичам аз от сърце
таз земя и тоз народ.

Петко Р. Славейков

ОТЕЧЕСТВО ЛЮБЕЗНО, КАК ХУБАВО СИ ТИ

Отечество любезно,как хубаво си Ти!
Как чудно се синее небето ти безкрайно!
Как твоите картини меняват се омайно!
При всеки поглед новий, по- нови красоти:
тук весели долини, там планини гиганти,
земя пълна с цвете, небето със брилянти…
Отечество любезно, как хубаво си ти!

Коя земя от теб е по-пъстра, по-богата?
Ти сбираш в едно всички блага и дарове:
хляб, свила, рози, нектар, цветя и плодове,
На изтока светлика, на юга аромата.
Горите ти са пълни с хармония и хлад,
Долините със трендафил, гърдите с благодат!
Коя земя от тебе е по-пъстра, по-богата?

Иван Вазов

БЪЛГАРИЯ

Земя като една човешка длан…
Но по-голяма ти не си ми нужна,
Щастлив съм аз, че твойта кръв е южна,
че е от кремък твоят стар Балкан.

Какво, че виха вълци и чакали
из твоите полета и гори?
С онез, които бяха с теб добри,
ти бе добра, но злите не пожали.

Земя, като една човешка длан…
Но счупи се във тази длан сурова
стакана с византийската отрова
и кървавия турски ятaгян.

Търговци на тютюн и кръв човешка
продаваха на дребно твойта пръст,
но паднаха под теб с пречупен кръст,
че беше малка ти, но беше тежка.

И стана чудо: смертю смерт поправ,
усмихнаха се чардаклии къщи
и заплющяха знамена могъщи,
и път се ширна – радостен и прав.

Сега цъфтиш! Набъбва чернозема
под ласкавите български ръце,
дъхти на здравец твоето лице
и нова песен вятърът подемa

Земя, като една човешка длан…
Но ти за мен си цяло мироздание,
че аз те меря не на разстояние,
а с обич, от която съм пиян!

Георги Джагаров