Не знам животът ми кога ще свърши, но знам, че започна отдавна. Или поне майка ми така казва. Не спира да ми повтаря, че уж съм голямо момиче, пък не може да ме различи от внучките си.
Ама не защото изглеждам млада, ами защото нещо определено липсва в моето поведение на възрастен. На мен не ми пречи, явно другите се мъчат. Това малко ми напомня на вица за българина, дето се върнал от Англия след известен престой. Как е – попитали го – измъчи ли се с тоз английски? А, аз не, ама англичаните да.
Какво ли ми липсва в поведението на възрастен? Лягам си рано, да. И все още питам майка ми какво ми носи.
Да се върна на мисълта по-горе. Да оставим края, да не го гадаем. То животът не е живот, ако не го разгорещяваме, охлаждаме, поритваме, шамарим, или той нас. Все се опитваме да хитруваме, а после – добра доза тупаник, ама как, защо. Така. Защото не спираме да се правим на тарикати. Признавам, обвинявала съм го, замеряла съм го, опитвала съм да го натикам в … ама той как отвръща. Нищо не остава незабелязано. Оплезиш се и той да не остане назад, два пъти го прави. Цапала съм го, разрошвал
а съм го, викам, ще мине метъра. И сантиметър не оставя дори, отвръща ударно.
Tax Return 2023/24- срокове, глоби, промени
- 6852 Прегледа Информация
- Публикацията достига до вас чрез Е Вести Лондон
Отдавна ги играем тези номера. С валсова стъпка. Или карате. Много отдавна. Да не прекалявам, си казах. Не че няма да го препускам, ама поне няма го обиждам. Ще му се усмихвам любезно, не защото ме е страх, възпитана съм все пак. Искаш ли да пояздим кон – ще го попитам мило. Той – Разбира се, щом искаш. Нали е джентълмен.
Отнема време да се разбере, че културата и бахура трудно съвместяват? Тук-таме полка ще танцуваме, ще се разтягаме в пилатес, фламенко също се приема, може и ча-ча, а пък, ако някой ден скочим на масата с кръшен танц, наследство от бахурните години ще е.
Няма днес, няма утре. Петък или другата седмица. Гледам го в очите и му казвам – Ще рисувам картина. Мислиш ли, че тези цветове са добри?…..
Слушам музика. Ела и послушай моята…. А може и аз да го помоля за някой урок по дългосрочно изключване (по възможност до личния ми край) от бойни изкуства. Ако трябва, ще го науча този канкан.
Започнах отдавна, но гърбината още носи на бой. Всъщност, ‚отдавна‘ отдавна не е мерило. Дали внучките на майка ми ще минат по този път?
Филипина Храброва за БГ Медия Лондон