Великият понеделник измина, Великият вторник и той залезе, предстои Велика сряда и т.н.
Зачудих се и аз какво велико нещо съм извършила, че да се равнопоставя на случващите се всекидневно чудеса.
Ами май нищо, което би било сравнимо със създаването на велик филм, да речем, не съм написала незабравима музика, не съм нарисувала картината на живота си, не съм депутат да кова закони, не съм президент, дори омбудсман не съм.
Бързо връщане на такси
- 977 Прегледа Информация
- Публикацията достига до вас чрез Е Вести Лондон
Ей така ще си вървят един по един великите дни и аз също така ще си ги отървавам с ежедневни препятствия, скачайки на въже, катерейки се по клони, промъквайки се в дупки, пързаляйки се по склонове.
Нищо интересно. Мога обаче да си ушия рокля. Със слънчеви конци ще бъде извезана и няколко сребристи облачета ще й закача. Да си ми свети и да ми огрява великите дни. Защото възнамерявам всеки ден да ми е такъв.
Великите седмици тепърва предстоят. Ще си нося слънчевата рокля, че даже и друга ще си ушия. Вечерна, със звездни нишки и лунни мотиви. За самодивските нощи с приятелки. Ще избродирам една и с дъждовна роса, с мъгла, също със снежинки, че да не си търся оправдания с времето. Да съм готова за великите дела. Ще се постарая поне в мислите си да съм достойна за светлината, не за мрака. Ще страня от лукавството на злонамерени хора, няма да презирам отритнатите, ще разровя греховете си, ще посадя вяра, надежда и любов и обещавам, ако израсте цвете, да ви го покажа.
Предстоят Тайната вечеря, Страстите Христови, Деня на скръб и изкупление, поставянето на Исус в гробницата и.. Възкресение Христово.
Каквото и да се случва, озарено да е. Натъпквам мрака в чувала, завързвам го добре и право в мазето.
Нямам велики дела, малцина са избрани. Но пък моите дни са си мои. Коя рокля да си облека?
Филипина Храброва за БГ Медия Лондон
