Облегнах се леко на една красива витрина и започнах да си разказвам приказки от десетина хиляди и една нощ. Не бързах, имах всичкото време на света. А и витрините в Лондон също нямат край. Наместваш се мислено в някоя и започваш пътешествието си в нейната история. Намираш любимите си герои и им заразправяш какво ти се е случило през последната, а и през всичките години досега. Докъдето ти стига паметта.
Tax Return 2023/24- срокове, глоби, промени
- 6996 Прегледа Информация
- Публикацията достига до вас чрез Е Вести Лондон
Започват безразборно да изникват ситуации, картините стават по-цветни и ярки, темите също щурмуват главата и я захвърлят във все по-динамично засукани истории и сюжети. Нямаш време да дишаш. Хората около теб са герои в пиесата, която пишеш. Улиците, магазините, театрите, автобусите са идеалната сцена за непрестанно валящите като дъжд идеи. И понеже нямаш време да запомняш, разказваш, прехвърляш се от една история в друга, сменяш декора, актьорите и се преселваш в нова, още по-вълнуваща новела.
Следващата витрина е в друг нюанс. Земните цветове малко по малко се преобразяват и превръщат в светли и блещукащи светлини. Запалват въображението, сгряват тялото, умът се настанява в някой слънчев оазис и продължава да пише.
В един момент без дори да се усетиш тъгата леко се прокрадва и става малко снежно и виелично. Пръстите замръзват, но писалката продължава упорито да разказва за някаква притаена несбъднатост. Тя може да се промени само, ако на секундата откриеш добро и погледнеш звезда в небето. Едно детенце като насън покрай теб обяснява, че Замръзналото кралство е замръзнало, защото хваща като в капан доброто и не го пуска докато ледът не се разтопи. А там, както знаем, ледът ме се разтопява.
Бам! И как едно дете ще знае това, а ти не. Изведнъж няма вече несбъднатост. Пръстите се стоплят, писалката не драска сковано върху листа, витрината се изпълва с още по-ярки коледни светлини, канелени пръчици, в добавка – топли и добри мисли, пожелания и хармония.
–
Продължих да зяпам витрината пред мен. Да тръгнеш по улиците на града си е само по себе си коледен подарък за ума.
А аз стоя и не смея да мръдна. Тръгвай вече – Малката кибритопродавачка драсна още клечка и ме отпрати.
Във витринните истории. През декември. В Лондон. В Коледната песен на Дикенс. Дори изстрелите не променят сътвореното.
Филипина Храброва за БГ Медия Лондон