Тази статия е част от специалната поредица „На училище“ на „Детски Дневник“.
Тази година тя е посветена на родителските страхове.
До края на септември тук ще можете да прочетете съветите на специалисти по най-важните теми за здравето, развитието и сигурността на учениците.
Хигиенните навици са нещо, на което децата трябва да се учат от съвсем ранна възраст и до тийнейджърството вече напълно да са усвоили. Тогава обаче идва нов етап от живота, който може да спъне за известно време личната хигиена и да накара възрастните да се чудят какво да правят. Често срещан проблем е с навлизането в тази възраст тийнът да не се къпе с дни, да не си сменя дрехите и дори бельото и съответно… да понамирисва. Това според психолози е нормално и отшумява, но може да е признак и за нещо по-сериозно.
Бързо връщане на такси
- 977 Прегледа Информация
- Публикацията достига до вас чрез Е Вести Лондон
Как изглежда отстрани
Промяната в поведението на подрастващите обикновено е внезапна, но се забелязва бавно. Първоначално това, че тийнейджърът носи едни и същи дрехи, не прави впечатление – може просто да са му любимите и да се чувства най-комфортно в тях. Къпането и миенето на зъбите в тази възраст не би трябвало да са нещо, за което родителите се налага да напомнят или да следят изкъсо, затова също може известно време да не забележат пропускането им. Бушуващите хормони на растежа могат да обяснят дори и все по-силната миризма, която се носи около наследника.
Но неглижирането на хигиената може да е съпътствано и с промяна в отношението към околните, което вече се усеща отчетливо, стига родителите да обръщат достатъчно внимание на детето си. Възможно е от ведро и весело съшество, заедно с миризмата то да добие и лошо настроение, макар че първото по-скоро следва от второто, пък и е присъща черта на тийнейджърите като цяло.
Какво е отвътре
Ако занемарената лична хигиена е придружена също от занемаряване на ученето и личните отговорности, на социалните контакти и комуникацията с родителите – тогава тя може да е симптом за лека депресия или някакъв вид тревожно разстройство според автора на поредица книги в помощ на родителите Армин Брот. Други подсказки за това са промени в храненето и режима на сън, занижаване на оценките в училище и страненето от приятелите.
Тийнейджърът може дори да изпитва непоносимост към собственото си „ново“ тяло и да не иска да остане на саме с него. В началото на пубертета – при 12-13-годишните – това са нормални прояви, заради промените в телата, отговорностите и социалните им роли, успокоява специалистът, но ако промяната в поведението е драстична, родителите е добре да поговорят за това с тях или да се консултират с детски психолог.
Има и много други по-безобидни обяснения за влошената хигиена според американския експерт по родителството – например че детето е прекалено заето (в собствените си представи), че го мързи или че предпочита да прави други по-интересни неща от това да се къпе, без да си дава сметка за ефекта, който постига.
Може също да е умишлена форма на бунт или търсене на внимание от родителите и околните във възрастта, в която подрастващият вече активно се откъсва от тях и трябва да покаже, че е самостоятелен човек… но по-различен. В тези случаи бунтът прекъсва веднага щом целта за привличане на вниманието е постигната, а при първия сценарий – когато тийнейджърът си даде сметка за зловонието, което се носи от него. И в двата варианта един спокоен разговор с родителите може да е достатъчен за преодоляване на хигиенната криза.