Дали да се погледна в огледалото и да се потърся. Кого ще видя там. Спомням си, че сутринта оставих себе си. Сега обаче се чувствам различно.
Друг човек ли съм. Та това само няколко часа, за Бога, какво толкова е станало с мен, че се усещам сякаш от друга планета. Всъщност какво съм оставила сутринта, не знам, но струва ми се, ми беше по-познато. На 3 поглеждам.
Даааам, има нещо гнило, може пък да е узряло. Защо да е лошо, като може да е добре. Чудесно си изглеждам даже. Няколко часа, но това са си няколко ефективни часа живот.
И плаках, и се радвах, изпитах тъга, усетих и удоволствието да съм полезна, уморих се безкрайно, но и пресният спомен за раздаване на 100 процента още ме държи в позиция „винаги готов“. Каквото поставиш пред огледалото, това ще видиш.
Бързо връщане на такси
- 981 Прегледа Информация
- Публикацията достига до вас чрез Е Вести Лондон
„…— Коя си ти? — попита Гъсеницата. Това съвсем не подканваше към разговор. Алиса отговори доста свенливо:
— Не… не зная сега, госпожо… зная само коя бях, когато станах тая сутрин, но струва ми се, че оттогава съм се изменила вече няколко пъти…
— Какво искаш да кажеш? — рече строго Гъсеницата. — Обясни се!
— Себе си, боя се, не мога да обясня, госпожо — каза Алиса, — защото, виждате ли, аз не съм аз!” –
Л. Карол, „Алиса в страната на чудесата”
Аз е равно на какво тогава. И има ли нужда от обяснения. Как да обясниш нещо, което не е математическа задача, не е научен факт, не е физична формула. Бързо задействам сърцето и главата. Какво ми говорите вие.
Че не бива да се вторачвам толкова много в себе си. Аз може да съм си аз – от плът и кръв, но моите мисли и чувства се движат като облаците в небето. Вали дъжд, слънчево е, има гръмотевици, пада сняг, духа вятър. Всичко се движи. Сутринта съм видяла едно изражение, по-късно огледалото показва с няколко часа остаряло/помъдряло лице. Така ще е утре, и след това. Как да обясня себе си. Аз съм в този момент. И не искам да се взирам в огледалото.
Поредният бял косъм ще промени ли нещо в моя благословен живот. Ако му позволя, да. Но аз съм Алиса. И то не в Огледалния свят, който не е нейният и не желае да обяснява. Аз съм Алиса в Страната на чудесата. Там е хубаво, защото часовете живот не се измерват с остаряване, а с изживени емоции, луди помисли, адреналинови изпитания, неочаквани обрати, неповтарящи се моменти ЖИВОТ.
Г-жо Гъсенице, не искайте обяснения. Аз не съм само отражението отсреща. Аз съм онези часове дихание, които винаги, поглеждайки се в огледалото, ме правят различна. И вече не съм пешка.
Филипина Храброва за БГ Медия Лондон
