Не повече. Преди го правех по-често. Нещо съм взела да се нормализирам. Та пак обратно пред огледалото. Разполагах с всичкото време на света.
Просто си спомних доброто старо време, когато с химикал в ръка и в незнайни часове сядах да артикулирам пред огледалния си образ, който никога нямаше да ми се присмее, ако аз не пожелаех сама. Запознатите са наясно. Верен другар, признала съм го. Колкото и добри приятели да имаме, винаги с известно неудобство бихме си признали за някои свои странности, неудобни ситуации и меко казано от глупави, по-глупави грешки. Но пред огледалото си истински. Не те е срам. Дори да си гол-голеничък.
Та седнах да артикулирам пак, за да ме разбере правилно. Шегувам се. Говорих му разбираемо. Спретнах му интервю. Ама не, кой си и защо си. Не също, съжаляваш ли за нещо, би ли опитал отново, помниш ли преди време…Не. Категорично. Исках да знам ще е с мен ли пак, когато се пуля, плезя, имитирам, танцувам, подскачам и разни други дивотии пред него. Защото ми е на честотата. Като искам да се цупя, не ми отказва, като се подсмихвам, не отстъпва и крачка, като му говоря нецензурно, не се прави, че не разбира. И отговаря така, както искам.
Ще натрием ли носа на онази рецепционистка от медицинския център, която все не дава часове, точно когато поискам. – О, дааа – недочакал дори да довърша, отговаря този срещу мен.
Да блокирам ли скучните, досадни, безразлични, лишени от емоция и още много неща многознайковци от живота си, демонстрирайки им изражение „Извинете, Вие кои бяхте?!“. – И още питаш – казва отсрещният.
Да удостоя ли с внимание човечността и деликатността на онези, които никога не претендират с фалшива напудреност. – Само това толерирай, споделящ усмивката ми, отговаря този, който виждам пред себе си.
Мислиш ли, че е загубена кауза да търсиш добри маниери и безотказно действащо „разбиране с един поглед“ сред човешкото съсловие. Нещо като „едвам ме нави“. – Шегуваш ли се, само с такива се споглеждай, животът е твърде кратък, за да бъдем други.
И още – братя по оръжие, другари по съдба, съмишленици по целене с прашки, леле, звучи като от преди Христа, съдружници по неволя (горе на черешата и бой с коприва)… лудите на стадиона.
Съгласяваш се, а, къде ще отидеш, знаеш, че съм права. Ще ти се да има още и още юнашки моменти в отредения ти от горе „един живот“.
Хей, огледало, дай да се разберем. Без криеници и шашми разни. Не вървят тези. Ако трябва и с джапанки ще скачаш на въже с мен, с дрехи ще се потопиш в басейна, с високи токчета ще бъдеш в планината, риба с ръце ще ловиш, в калта ще се подхлъзнем заедно, но няма да си дадем душичките за шепа шаблони живот.
Не ти определям среща утре по същото време, би било много очаквано. Ще се видим, когато се видим.
Филипина Храброва за БГ Медия Лондон
Актуална и полезна информация за Българите във Великобритания. Новини за Българите в Лондон. Списък с най-често задаваните въпроси за намиране на работа във Великобритания. Полезна информация при подготовка на документи за работа и престой във Великобритания.
Имате информация, която искате да достигне до нашите читатели?
БГ Медия Лондон е млада, динамично развиваща се, полезна и различна глобална дигитална, мултиплатформена кросмедия от и зa Българите в Лондон.
