Доста далеч и много отдавна в незнайно кралство зимата се бе настанила дълго и удобно. Мрак, диви животни, дълбоки преспи, загадъчни шумове обграждали това господарство. Светлината едвам се прокрадвала, студът бил поносим само за отбрани индивиди. Вятърът бил по-свиреп и от самите вълци от горската обител. Нещо като бяла вълшебна приказка, само че по-стрaховита и не толкова бяла.
Бързо връщане на такси
- 981 Прегледа Информация
- Публикацията достига до вас чрез Е Вести Лондон
Било така диво и красиво, че нито за миг момичето, потънало в книгата си, не се усъмнило, че нейното място било точно там и сега. Колкото по-дълбоко навлизало в четивото си, толкова по-убедено било, че светът на белите вълци, пазещи Снежната кралица, бил неин и неповторим.
Чудният свят, скрит в мъглата, бил видим само за нея и котките й. Едни разбирали дъжда, други говорели с планините, трети разгадавали сънища. Всеки имал своя дар. Но само тя, и никой от нейните познати и приятели не можел да види това, което тя четяла в избелялата хартия.
Буквите, които оформяли красиви изречения, я отнасяли на толкова различни места, че тя била сигурна в съществуването и на студените преспи, и на мразовитите дихания. Нямала нужда от друга книга, защото всеки път, когато затваряла последната страница и обръщала първата, започвала да чете различна приказка.
Снежната кралица, за разлика от това, което другите знаели за нея, била добра със зверовете и те й се отплащали подобаващо за грижата. Пазели я от нереалния за тях извън гората им свят и никой външен не можел дори да си помисли да стъпи в тази снежна земя. Защо ли?
Изглеждало отстрани, че това било най-зловещото място на света. Скрито в мъгла, потопено в сняг, забулено с магии. Така мислели хората за всичко непознато и наслоено с митове. Те имали нужда да се страхуват, за да разпознават уж смелостта. Бягали от страховете си, не се борели с тях. Криели се и не искали да знаят за тайни и труднодостъпни светове.
Момичето поглъщало всеки ред от страниците, които вече били доста изпокъсани на места. Там, където не се четяло, буквите сами се появявали и превръщали от студеното кралство красиви образи, разхождащи се като пухени облаци в главата й.
Това кралство било безсмъртно, защото прекрасните мисли, които го поддържали живо, никога не свършвали. Те преминавали от книгата в главата на неколцината, осмелили се да повярват в истинността й, и после пак в книгата, и отново в нечия безстрашна главица. И така, докато свят светува.
*
Совата продължавала да слухти, зайците отъпквали снега. Кралицата метнала снежното си наметало върху момичето, за да я окуражи в невероятното й пътуване.
В полунощ.
Филипина Храброва за БГ Медия Лондон