Имало ли, нямало ли… кой знае. Някои приказки започват така. „Имало едно време“. Повечето. Но не всичките.
Когато се уморят от очаквания, когато им дотежи да се товарят с несбъднатост, те започват с „Нямало едно време“. Защото нямало не означава свършило. Не е край. Няма за финал „три дена яли, пили и се веселили“. Няма омагьосани принцеси и зли вещици. То не е започнало. Нямало ни е още, когато нещо друго е имало. Нямало едно време…мен. Нямало едно време…теб. Нямало едно време…него, нея. Когато ни е нямало, просто е нямало тази приказка. Нямало ме е преди сто лета, не съм била змейова булка, нямало ме е през девет планини в десета, не съм била неродена мома.
Имало ли е едно време моята роса, когато сутрин погледна листата, тревата, цветята и кажа няколко мили думи на мравките. Имало е. Но не е била моята.
Tax Return 2023/24- срокове, глоби, промени
- 6996 Прегледа Информация
- Публикацията достига до вас чрез Е Вести Лондон
Имало ли е едно време онези капчици дъжд, които вторачено гледам как падат от небето и понякога нежно, понякога ожесточено избират да спрат при мен, не на земята, не в морето, не в планината. Капчица в капчица и пак капчица в капчица, спира се пред окото ми, задържа се за миг, за да видя простора в нея и се пръсва в ръката ми. Нямало едно време моите капчици дъжд.
Имало ли едно време едно малко момиченце, някъде на 5, обичано от майка си и баща си, получило подаръците за рождения си ден, духнало свещичките на тортата и пожелало тогава да е част от света. Няма по-хубаво от сбъднато пожелание. Но това не е част от имало едно време, това е моето време.
Имало ли едно време моето дърво с моята дървена къщичка, бинокъл за да се види света по-надалеч, рафтче с книги за най-добре прекарано време със самия себе си. Точно това е моето време.
Нямало едно време звезда на небосклона, сълза в окото, щурец в ухото. Има ги в моето време. Толкова мое, колкото на всеки един. Толкова е нямало, че сега има в изобилие. Ако си знаеш приказката, времето, героите, декора и съучастниците, ето я и твоята приказка.
Имало едно време Хензел и Гретел, Малечко Палечко, Баба Яга и още много. Днес истината и заблудата не са лесно разпознаваеми и затова е още по-ценно, когато ги съблечем и облечем в нашите герои. На нашите приказки. Които на са имало едно време, а нямало едно време нашето време. То си е сега.
С капките дъжд, с росата, с тортата за рожден ден, с пожеланията, със сбъдващите се мечти.
Имало ли, нямало ли… нас ни има. Без умореност и празни надежди. С отворени очи и пълни надежди.
Филипина Храброва за БГ Медия Лондон
