Сигурно е трябвало да свърши 40-те, за да започне да си спомня. Онова, което наричаме с благодарност Живот. Да си припомня как се е движила по лабиринтите, как е пълзяла по тревата, гонила мухите, катерила по дърветата, чупила клони, жилила се с коприва, правила първи крачки, втори също, женила, развеждала, раждала, обичала, ядосвала, ниско долу, високо горе, в мравуняци и орлови гнезда, стъпвала по звезди и по парещ пясък. Но винаги с благодарност, че майка й е получила Блага вест. Никога със съжаление, че често й е било трудно, срещала е призраци и ходила по въглени.
Бързо връщане на такси
- 977 Прегледа Информация
- Публикацията достига до вас чрез Е Вести Лондон
Всяко малко камъче между пръстите на краката, всяка кал от локвите, дъжд по косата, изгарящо кожата слънце, е писало сегашния спомен. Всеки шамар е бил като строгия директор и учител по математика, всяка лична победа – като безкрайно добрия и беловлас класен и учител по история.
Винаги е знаела, че Животът й е точно този, същият калъп, не много гладък, по-скоро рогат, не пищен, а строен. И цветът има значение.
Разстоянията не. Минало, сегашно, бъдеще – винаги е било едно. Образът, изплуващ пред очите е само един. Бодлива бяла роза, пътуваща през времето, доказвайки й, че винаги е права, дори в грешките. Щом ги е посочила, било е нейната воля в този момент. Утре още не е дошъл, за да направи нови избори. Бялата роза е навсякъде. Плътно до нея. Но не като сянка, а като въздуха, който диша. Като бащата, който рано прецени, че може да й се довери и я остави на планински връх. Като майката, която все още тича до нея и за нея.
Пишейки всекидневно утрешния спомен я е подмамвало понякога да кара велосипеда в пясъка, да облече роклята наопаки, да се държи напук, да се изплези, дори да каже лоши думи, да излъже. Ожулените колене, обидените хора, засегнатите отношения са били точно там, където са били. Без да търсят отплата.
Трябваше да стигне дотук, за да си спомни, че утре пак ще наднича за скрити бонбони в нощното шкафче. Без угризения.
Трябваше да бъде и блондинка, и брюнетка, за да си спомни утре, че русото може би не е за нея, но нищо не би я спряло да бъде блондинка отново.
Толкова е хубаво да не брои калориите на шоколадовите си мисли и да пожелава благи вести на всеки един. Беше изпълнена с благодарност към всички, за които бе и е част от живота.
Трябваше да стигне дотук, за да не се притеснява от Лукавия, седна удобно и се захвана с новата броеница и новите кехлибари.
Филипина Храброва за БГ Медия Лондон
