Да ти кажа ли какво?

Публикуван от в Е Вести Лондон | Дата на публикуване | Последна редакция на | 4100 Прегледа

Да ти кажа ли какво?
Източник Снимка : Google

Видях я да седи самотна на брега. Дори не беше нервна. Би трябвало според мен да е в треска, да е неспокойна, да се лута. Но не.

Седеше си замислено, по-скоро отегчено, отколкото напрегнато. Не знам защо ми мина налудничавата мисъл за самоубийство.

Имах чувството, че Вирджиния Улф е пред мен. Ето, сложила е камъните в джоба и ще тръгне, ей сега, ставам свидетел на нещо ужасно, ще я спра, само секунда още да се уверя.

Какво ли й е в главата? Хиляди мисли, препускащи бясно, връхлитат и се дръпват, на приливи и отливи, къде разбираеми, къде нелогични. Сигурна съм, че е в беда, оставила някой Ленард някъде там. Сега ми стана ясно, че вижда морето по друг начин. Всепоглъщащо, страшно, мрачно, бездна, готова да примами всеки, обсебен от тежки като окови мисли. И няма измъкване, то те дърпа като магнит и може би в тези последни мигове човек вижда русалки или разни прекрасни митични същества, с които е готов да стигне до дъното, независимо от цената, която ще плати. Пред очите й сигурно се рееха картини, може би слънчеви и ярки, може би зимно побелели или просто части от безкраен пъзел, нещо което едновременно я тласкаше към морето и, което я дърпаше към сушата. Кое да избере? Сега е моментът да направи нещо сериозно. Винаги се е страхувала да поеме риска, да започне отново, да бъде в челните редици, за зададе въпрос, да каже какво мисли, да отхвърли смело. Все е премълчавала, преглъщала обиди, копнеела, но не смеела да си признае. Този път ще стигне до края. Жалко, че не й стигна времето в земния живот, щеше да бъде добре, но не се получи. Понякога така става с някои хора. Те са предопределени за друг живот. Не за материалния и бездуховния, не за безупречно технологичния и лишен от душа. Машината, която мачка грубо, не прощава никому. Но за някои е направо валяк. Искат да живеят скромно, но дори и тогава нещо не сработва. Тях никой не ги знае, те са като сенки, живеят извън себе си. Съседът по вход, шофьорът на автобуса, фризьорката от салона за красота, кондукторът във влака, касиерката от гишето, писателят, музикантът, танцьорката…



Да ти кажа ли какво, живей! Болката не стихва, умората се натрупва, отегчението не си заминава. Раните кървят, будиш се през нощта, но живей! Попаднала си на точното място. Морето винаги прегръща, забравя, каквото трябва, припомня, което е нужно. Вълните отнасят всичко. Само постой и послушай звука им, стъпи по пясъка, събери си мидички. Никой не знае колко дълбоко е твоето сърце. Само ти можеш да хвърлиш неудобните обувки, с които си вървяла; дрехите, които не са ти вече по вкуса; мислите, които те дърпаха назад.

Тишината е добър приятел, послушай я се обърни. Хвърли камъните в морето и тръгни след чайките.

……………………………………………………………………………………

Нямаше намерение да се самоубива. Беше дошла да чуе оня зареждащ звук, който морето винаги й даваше. Беше дошла не да се разпадне, а да се събере. Беше дошла не да се отказва, а да продължи да воюва. Браво, момиче, какви си ги измислих пък аз. Винаги съчинявам истории.

Лекичко продължих по пясъка, направих си стъпки, усмихнах й се и продължих по брега. По посока на звука и светлината.

Филипина Храброва за БГ Медия Лондон





Категория BG Лондон, Споделено
Източник : Вести Лондон | Снимка : Google
2019/03/13 последна редакция в 8:10 PM

Подобни публикации


Редакционният екип на Е Вести Лондон би искал да предостави на всички свои читатели от Лондон и целия свят възможността да участват активно в развитието на сайта! Ако си видял нещо интересно, забавно, скандално - просто нещо, което си заслужава да видят повече хора. Снимай го и го сподели в Е Вести Лондон заедно с кратък текст.

Имате информация, която искате да достигне до нашите читатели?

Изпрати статия

Спонсорирани връзки