Струва ми се, че хлопва врата. Ослушвам се, не ми се струва. Най-златният, най-дръзкият, най-сбъднатият си тръгва. Просто така.
Събра си си жегата като начало, последва хладък душ за освежаване, прегръща ни сега припряно за довиждане, за да продължи по пътя си.
„Не ви подминах, не гледайте като осиротели, имахте достатъчно време, за да си поиграете с мен“ – казва сякаш. „И със златните ми конци се обкичвахте, с горещото ми сърце се влюбвахте, с финия ми дъх се докосвахте, надпявахте се, надигравахте се, пясъчни кули строихте, рапани и миди събирахте, охкахте от силата на целувката ми, време е да ви оставя. Написах лятото.“
Tax Return 2023/24- срокове, глоби, промени
- 6996 Прегледа Информация
- Публикацията достига до вас чрез Е Вести Лондон
Аз също. И птичи песни слушах, и морски вълни ме обливаха. Вдишвах горещото слънце, стъпвах дъждовно, лепнех нощем, изгарях денем. Бягах, скачах, бързах, забавях, но пишех. Моето лято. Моите срещи с моите хора. Моето.
Смятам да надхитря, не aвгуст, себе си. Ще го сложа в чантата си, и в някой от джобовете ми, в гардероба и в специално чекмедже в скрина дори. Да не ми се измъква така с уговорката за догодина. Лавандула, ароматни кърпички, тен. Ще си прибера грижливо всички доказателства за НЕ сложната ми връзка с него.
Погрижих се всичко да му е наред. Дадох много от себе си, но имаше и пропуски. И полет ми се изплъзна под носа, и чакан сватбен ден остана само в желанията и приготовленията ми, стопени до краткост срещи се надпреварваха, а аз пишех лятото.
Не се сърдя на хлопнатата врата. Така трябва да бъде. Утре-вдругиден тя пак ще се отвори и ще влезе някой друг. Той също ще направи спомени. По жестовете и детайлите ще се познаем.
От няколко минути облак напира да влезе през прозореца. Носи дъжд. Мисля да го пусна.
Филипина Храброва за БГ Медия Лондон
