Дамата от влака

Публикуван от в Е Вести Лондон | Дата на публикуване | Последна редакция на | 3068 Прегледа

Дамата от влака
Източник Снимка : Google

И тя започна да ми разказва, така както седяхме една до друга във влака. Без дори да ме попита коя съм. Точно три минути й бяха достатъчни да разбере, че сме в една посока.

Каза само: не вярвай на нищо лошо и не го прави, не мрази, не оставяй в сърцето си неприятния вкус на обида, неудовлетворение, угризения, болка… смърт.

Изтръпнах. Тази дума има много голяма сянка. Тя покрива плътно и не повдига капака след себе за последен слънчев лъч. Погледнах я в очите.

Лицето й не загатваше помрачение. Вярно, бе със следи от неспокойни години, но благо и аристократично надмогнало 78-годишния й житейски опит.



Беше като пътуване в друго измерение. Неочаквано добре дошло в живота ми. Отрезвяващо отиващата си година. Всемогъщо като вярата и окуражаващо като надеждата. Дълбоко като любовта и предано като обичта. Пътуване с човек, загубил детето си. Рамо до рамо със силна жена, която не мразеше живота си, защото тя е живата, а не свидното й. Не беше обидена, не търсеше възмездие. Продължаваше да обича. Безусловно. Както само един родител може.

Напуснала родния Йоханесбург доста след смъртта на съпруга и малко след смъртта на най-малкия син, разпродала всичко, дамата с дълбокия син поглед, тръгнала по света да помага на другите си двама сина. Първоначално в Америка при средния, после в Шотландия при големия. Да си гледа внуците. След драматичен развод на най-големия й син, тя го последвала в Англия. Внуците вече са големи. Нямат нужда от гледане. Мисли за тях всеки ден и се моли за тяхното добруване.

Ръцете й не трепереха, очите и бяха чисти кладенци, краката държаха, умът сечеше. И по-важното. Не излъчваше жертвеност. Не се приемаше като изключение и не напътстваше. Светът е пълен с изстрадали и страдащи хора – каза – и можеш да го прочетеш по лицата им. По нейното обаче аз прочетох кураж и вдъхновение. Да погребеш дете е повече от смърт за този, който го губи. Да продължиш без самосъжаление е повече от разбито сърце и спряло време.

Хвана ми ръката нежно и ми погали главата. Не ми каза да не се предавам, не ме посъветва дори да следвам пътя си. В очите й имаше единствено загриженост, която усетих сякаш бе само за мен. Топлината, циркулираща във вените й, ме хвърли рязко в нейния свят. Изстреля ме в ангелския паралел. Там, където хората се обичат без да си поставят условия и да искат в замяна.

На лошото не се отвръща с лошо. И не се пита: Господи, защо на мен? Ако той е избрал така, това не се променя, но ти можеш да избираш, да вървиш и да не се спираш. Винаги има накъде, докато не стигнеш онзи край. Можеш и да не се усмихваш и да си сърдит, но може и да е обратното. Обичам да обичам  – продължавайки да ми държи ръката, прошепна моята прекрасна лейди.

Декември, 2017 година. 45-минутно летене в космоса и обратно. Каквото и да ме очаква, 2018, заповядай.

Посветено на нашите ангели и хората, които обичаме до луната и обратно.

Филипина Храброва за БГ Медия Лондон





Източник : Вести Лондон | Снимка : Google
2019/04/20 последна редакция в 12:10 PM

Подобни публикации


Редакционният екип на Е Вести Лондон би искал да предостави на всички свои читатели от Лондон и целия свят възможността да участват активно в развитието на сайта! Ако си видял нещо интересно, забавно, скандално - просто нещо, което си заслужава да видят повече хора. Снимай го и го сподели в Е Вести Лондон заедно с кратък текст.

Имате информация, която искате да достигне до нашите читатели?

Изпрати статия

Спонсорирани връзки