…Четири свещи спокойно си горели една до друга… Било толкова тихо, че можело да се чуе как пропуквайки с техните пламъчета, си говорели:
– Аз съм Спокойствието, – казала първата.
– Но за съжаление, хората не умеят да ме пазят. Не ме ценят и не се стремят към мен. Мисля, че ни ми остава нищо друго, освен да загасна.
Tax Return 2023/24- срокове, глоби, промени
Време е за новият Tax Return за данъчната година от 6/4/2023 до 5/4/2024. Датите за подаването му са както следва: – 31 ок
- 6996 Прегледа Информация
- Публикацията достига до вас чрез Е Вести Лондон
Едва произнесла това, тя угаснала.
Втората свещ казала:
– Аз съм Вяра. Но за съжаление, не съм нужна никому. Хората не искат да чуват за мен, затова няма смисъл да горя повече.
И тя угаснала.
Опечалена, третата промълвила:
– Аз съм Любов, но нямам сили да горя повече. Хората не ме ценят и не ме разбират. Те не умеят нито да дават любов, нито да я получават.
И третата свещ угаснала.
В този момент в стаята влязло дете, видяло, че три от свещите са угаснали и започнало да вика:
– Но какво правите?! Защо не светите? Аз се страхувам от тъмнината!
Тогава четвъртата свещ му заговорила нежно:
– Не се бой… Не плачи… Докато горя аз, винаги можеш да запалиш останалите три свещи. Аз съм Надежда. Детето се успокоило, взело свещта и отново запалило другите три свещи…
Надеждата не умира, нали така?
Да спим спокойно. Да работим твърдо, да живеем уверено. И да не прехвърляме свръхочакванията си от края на старата година в новата. Важен е душевният, не календарният прелом. Знаете ли онази приказка за старата и новата година? Възрастна и немощна старица предава съдбата на света в ръцете на по-младата и красивата си сестра. Разбира се, че е млада и хубава, поне в началото е така, докато я опознаем и й свикнем на номерата. Или докато и ние, поуморени от несгоди, тежки задачи и понякога трудни моменти, не я превърнем в това, което ни си знаем – една не толкова поостаряла, по-скоро поувехнала и уморена от липса на спокойствие, вяра и любов жена.
Не се мусете. Това е календарната година. В каквото я превърнем. Жизнерадостните планове за промяна, ново хоби, спортни занимания, отказване на цигари, сякаш ни държат до има-няма януари-февруари и започват да угасват един по един. Като свещите. И започват обвинения и самообвинения, че всичко е против нас, че шефът е лош, че всеки иска да те измами, че тия гадните (политици, управляващи, работодатели, институции…) искат да ти изсмучат кръвта. И годината пак става лоша.
Пустата му година, все на мен ли?
А, не. Този път не. Ще те изхитря. Ще хвърлям. Всичко старо и ненужно.
Бъркам в гардероба и вадя старите си пуловери. Не ми трябват. И без това вече не ги нося. Забелязвам и една любима преди стара пола, която вече не обличам. Не ми трябва. И онова сиво палто, което и без това много не харесвах, за какво ли съм го купувала. Да не забравя и всички останали скучни дрехи, които нямат цвят. Я, колко място се освободи. Така се вдъхновявам, че веднага отивам в кухнята. По принцип не трупам, но винаги имам какво да се махне сред вещите. Оставям само най-необходимото и най-новото. Пребърквам всички чекмеджета, шкафове и скринове. За терапевтичния ефект нямам думи. Чувствам се като фурия. Същото правя и в социалните мрежи.
Не желая някой да ме натоварва с глупостите си, не искам да съм в тежест на никого. Искам да ми е леко в общуването, да ми е приятно. Комуникирам с хора, които харесвам. Правя ежедневието си желано, а не досадно. Все едно съм на удобния диван, полегнала с любима книга или филм, приятно питие и добри раздумки. Не съжалявам за нищо през изминалата година. Няма за какво. Но с две ръце ще правя необходимото през новата. За да не я обвинявам, че е била лоша и несполучлива, когато настъпва краят й.
Остана главата. За нея съм по-спокойна. Там не ровя дълго. Просто лошите мисли почти ги няма. Вярвам на всички, които обичам и уважавам решенията им. Е, някоя и друга мрачна мисъл може и да е затисната там някъде, но при тази безпощадна чистка, няма шанс. Метлата върши добра работа. И отпускащите душове също. Надеждата е там. Спокойна съм. Вярвам и обичам.
Годината няма да е лоша. Щом има свещичка надежда.
Филипина Храброва за БГ Медия Лондон