Ако баба ми беше жива, тя щеше да ми каже днес: Започвай деня със себе си и го завършвай по същия начин. Неслучайно съм кръстена на нея. Тя ценеше живота и не правеше много компромиси що се отнася до нейния душевен мир. И съпруг, и деца, и внуци си имаше, но никога не забрави себе си през всичкото време, когато имах щастието да бъда с нея и да съм свидетел на взаимната й обич с живота.
Нейното ‚интернет‘ кафе беше задължителна част от ежедневието й. Аз, като първородна внучка, имах привилегията да бъда неизменно до нея в срещите й с приятелки. Темите никога не опираха до: какво готви днес или – а пък моят скопосник вчера… Защото те не живееха със ‚скопосници‘, а и да говориш зад гърба на който и да е член от семейството, не се приемаше за добро възпитание. Имаше теми за плетки по разни немски списания, за балетните или други класове на внуците, разбираеми страхове за бъдещето на младите предвид ‚напредването‘ на технологиите и безразборните връзки. Но имаше и увереност в успеха и вяра в децата. Само тя си знаеше на какво лежаха нейните упования, но гледайки през новото хилядолетие, виждам, че увереността й е била на място. Нищо типично не притежаваше като съпруга, майка и баба. Вярваше, че всеки кове продължението на живота според разбиранията си, а тя е дала началото. Никой не я изложи. Нито един от двамата и синове. Години по-късно го възприех като знак, че не си ли размърдаш ‚задника‘, ще си останеш на приземния етаж, който лично за мен не е приятен за живеене.
Същата тази жена ползваше натурална козметика, обичаше лавандулата, третираше болни гърла и сливици със сода. Вярно, даваше ми рибено масло и глюкоза, ама то пак не се брои като върла ‚химия‘. Чай (мента), кафе (ръж), домашни торти и хардал, ако ме разбирате.
По-късно и тя прибягна до хапчетата за памет и сърце, но само защото беше убедена, че крайността е вредна и отричането на медицината, а и на каквото и да било друго, пречи на доброто дишане и издишане.
Тази жена си вярваше, каквото и да правеше. Предаде го на децата си и беше спокойна, че си е свършила работата. Татко, Бог да го прости, щастливо наблюдава отгоре, надявам се. Чичо ми, да е жив и здрав, танцува всички танци с живота, знае в кой момент да валсира и рапира, и кога да предизвика с аржентинско танго.
Баба ми от миналия век не четеше модерни книги за самопознание, но имаше библиотека от стари, пълни с ‚живот‘. Съпругът й беше уникална личност със своите непреборими виждания за живота. Нямаше как техните наследници да останат стандартни фигури. Да не се побираш в рамките на определение, си е майсторство – извираше от всяко тяхно действие, в което дуетът баба-дядо вярваше до безкрайност.
Като работиш, работи, като се веселиш, не мисли за друго. Не само планини, небеса ще повдигнеш. Така, докато си пиехме кафето с бисквитена торта, трайно се настаняваха разни мисли, разни идеали.
Имаше и мърморене, но много елегантно и маниерно издържано. „Ще си настъпиш полата“ може и да звучи старо и смешно, но поне знаех, че няма да се спъна. Препъвах се в много други неща, но не и в полата. Урок.
Ако ти се хапва, не се натоварвай с диети, те са за слабоволевите. Наричай нещата с други имена. Имай си твой подход за килограми, токсини, вредни навици… По-красиво, цветно и мотивиращо е.
Ех, бабо, тъкмо си направих прясна лимонада, наливам и на теб една. Децата я харесаха.
Филипина Храброва за БГ Медия Лондон
Актуална и полезна информация за Българите във Великобритания. Новини за Българите в Лондон. Списък с най-често задаваните въпроси за намиране на работа във Великобритания. Полезна информация при подготовка на документи за работа и престой във Великобритания.
Имате информация, която искате да достигне до нашите читатели?
БГ Медия Лондон е млада, динамично развиваща се, полезна и различна глобална дигитална, мултиплатформена кросмедия от и зa Българите в Лондон.
