И те ме питаха, не спираха. Нямаше нищо по-лесно от това да обясня, че не всеки път се извинявах за лошото си поведение, но всеки път съжалявах за грубите си думи. И го показвах. Обичах да изразявам мислите и чувствата си в слово. Пишех.
Заболи ме нещо. Разказвах. Ядосвах ли се. Документирах. Бидейки доволна и щастлива. Рисувах из главата сюжети. Виждайки доброта и очарование. Не спестявах адмирациите си.
Радвах, разплаквах, радвах се, плаках. Бутах камъни по пътя. Носих тежки раници, подритвах боклуци, обиждаха ме, гледаха ме с пренебрежение. Завиждаха и злословеха. Понякога ми пукаше, после вече не. И аз съм завиждала, отегчавала, морализирала и какво ли още не. И пак разказвах. На утрешните. На тези, които не знаят каква форма на съществуване е близкото минало. За далечното дори ние учим история.
И те ме слушаха, ахнали от почуда, че не играя компютърни игри, а ролеви. Че ръкостискам за успех на приятел и не се правя, че не виждам постижението. Не се крия в социалните мрежи зад фалшиви имена, не слухтя, не следя никого. Но пък се боря за мястото си под слънцето като динозавър. Архаично ли звучи? Ама пък е сладко старомодно. Утрешните го правят различно, модерно, силуетно, технологично и под номер в интернет пространството.
Слушаха ме, а аз разказвах. За баба ми и дядо ми, които не ме храниха само с мекици, но още с маниерност и визия за ред. Достолепието е малко непозната дума. Нищо, ще се научите. Ако оставите другите и наблегнете на себе си. Ако си отваряте устата по-ясно, когато говорите, ще разберете, че езикът е свещен. И ще ви хареса.
Не ти ли е скучно? Пита някой. Не, никога. Съчинявам си. Често с химикалка и тефтер. На път, чакайки в кафенето, на шезлонга, във влака. Гледат ме сякаш съм Хеопсовата пирамида. Бръчките ме издадоха. Все не остава ред за ботокс.
И питат ли, разпитват. Хей, да не съм маймуната от зоопарка. Хем съм ви скучна, пък не спирате. Ще ви стане ли по-интересно, ако ви кажа, че Поразяващата ръка, Седящият бик или Жилоглавият живовляк са индиански имена, а не скороговорки. Алекса е гласов личен асистент, но не и книга с приказки. Ще задоволи желанието ви да пусне някоя песен или да ви отговори на въпрос, но няма да ви направи герои в собствените ви очи.
Отворих очите си утре и видях спомени за духове, черно-бели снимки и попара. И вековен свидетел.
Ще отворя очите си вчера и ще видя, че утрешните също са прави. Някъде по жицата.
Филипина Храброва за БГ Медия Лондон
Актуална и полезна информация за Българите във Великобритания. Новини за Българите в Лондон. Списък с най-често задаваните въпроси за намиране на работа във Великобритания. Полезна информация при подготовка на документи за работа и престой във Великобритания.
Имате информация, която искате да достигне до нашите читатели?
БГ Медия Лондон е млада, динамично развиваща се, полезна и различна глобална дигитална, мултиплатформена кросмедия от и зa Българите в Лондон.
