Дъждът реши да заблуди лятото. Изсипа му тон пръски, гърмя, трещя, опита се да го подплаши като в хорър филм с тайнствени шумни стъпки.
Намусени облаци пробваха да отведат светлината и да уплашат горките живинки. Черни и грозни, те смущаваха битието им и даваха да се разбере, че са по-силни и страшни.
Бързо връщане на такси
- 981 Прегледа Информация
- Публикацията достига до вас чрез Е Вести Лондон
Прорязващи небето светкавици стряскаха горещите летни тръпки, желаейки да потушат огъня в сърцата им.
Нощни и кръвожадни зверове разхождаха грозните си лица и телеса в старанието си да накажат всичко, което е различно от тях.
Груби и безформени същества нахлуваха в топлите нощи на живинките да им пият от кръвта им и да оставят белези.
Тъмното и студеното оставяха дири, където и да минат. Затваряха прозорци, врати, спускаха пердета, придърпваха чаршафи.
Виещ и подлудяващ, вятърът застрашаваше чувствителните струни на нежните китари.
Но то не отстъпваше. Това беше неговото време. Никога нямаше да се даде, заради единия страх.
Чувстваше се отговорно пред всички доверили му се живинки. Нямаше да ги предаде. Те го бяха чакали толкова дълго.
Искаше да ги съблича, не облича. Искаше да ги обича и да ги кара да се обичат. Само то можеше да им позволи волност, дързост и смелост, които никой друг не можеше да им даде.
Щеше така да ги разгорещи, че да не им пука от дъжда, светкавиците, гръмотевиците и каквото там в мрака се мисли за страшно.
Щеше да напълни сърцата им, да ги увеличи до безкрайност, че да не могат да се поберат в телата им.
Ще запали фойерверки, ще лумне огньове, ще освети нощите, ще накара кръвта във вените им да забърза.. не от страх, от страст за живот.
Който вярваше на измислени нощни страхотии, измръзваше, останалите чакаха с нетърпение изгрева и обичаха своенравните му игри.
То, лятото, си беше там. И щеше да стои толкова, колкото трябва. Дантелено.
Филипина Храброва за БГ Медия Лондон
