Всичко ще мине, моето момиче, би казал някой мъдрец.
Няма нужда да хабиш безценното си време, нервите (които и бездруго си заминават всекидневно), животворната енергия и полезните мисли.
Всичко тече и отминава, иди край морето и гледай вълните, те ще ти кажат най-важното.
Само слушай. Първоначално няма да повярваш, но след време ще разбереш, че нищо не е толкова сложно, колкото го правим самите.
Tax Return 2023/24- срокове, глоби, промени
- 6986 Прегледа Информация
- Публикацията достига до вас чрез Е Вести Лондон
Същия този мъдрец бих послушала сега, но не и преди 20, че и повече години. Както никой 20-годишен не би го послушал сега, вчера, едва ли и утре. Когато нямаме време да бъдем разумни, имаме на разположение всичките безразсъдства на света. Не вярваме, бунтуваме се, противопоставяме се, сменяме чувства, идеи, пространства, някои и религии.
Сега не се катеря на черешовото дърво, не падам в копривата, не гоня котките (понякога все още, да, простете, котколюбци), не играя на ръбчета (иска ми се), не звъня по врати и смеейки се да бягам. И много други неща не правя. Обаче ми се празнува. Както всеки празник, така и всеки Божи ден. Искам да се чувствам дете на Хелуин, да си сложа маската и да потропам на някоя врата. На другия ден мога да сведа гордо глава и да направя поклон пред българските будители, защото: „Такава е човеческата натура! Хората заборавят всичко, даже и угризението на своята собствена совест.“ И ако са минали повече от 140-150 години, откакто Любен Каравелов е казал тези думи, то що за хора сме да заритваме съвестта си и да правим избори без нея. Иначе сме много добри в отричането, в даването на квалификации за този и за онзи, да се обидим що за българи сме като празнуваме не „нашенски“ празници. И въобще каква ни е работата да се месим навсякъде и да раздаваме правосъдие. Аз не се срамувам от нито един празник, който празнувам, защото аз наистина ги празнувам, а не ги почивам на маса. Ей сега си слагам вещерския костюм, грабвам метлата и отивам да събирам лакомства.
Утре е нов ден, със своето значение. Но няма да мисля сега за него. Искам максимално да се възползвам от днешния, защото той няма да се повтори. Не желая да мисля за изборите точно в този момент. Не че няма да гласувам. Напротив, но дотогава им време. Нека всички се самоизяждат междувременно. Аз не искам да съм част от менюто. Дали ще е Цецка или който и да е, каквото реши народът, това ще е. Каквото му е предложено, това ще гласува. Само нека запазим спокойствие и да се поглезим с нещо любимо. Защото никой не ни предлага Рая просто ей така. Изработваме си го сами. Затова ще отида до морето, ще приседна, ще послушам вълните и ще знам, че ми е спокойно. Огънят в мен може и да гори, но няма да правя световни пожари, ще си го пазя, за да ми свети по пътя. Ще пазя себе си.
Всичко ще мине, би казал мъдрецът. И нов ден ще дойде.
Филипина Храброва за БГ Медия Лондон