Тя не се обяснява. Идва неочаквано очаквано. Като всяка красота. Като подарък от сърце. Като крехка принцеса. Запазената марка на Природата. Тя е Пролетта.
Съживява. Възражда, Не накърнява. Не унива. Благославя и дарява. При нея няма тъга, няма равносметка, има желания и надежди. Има очаквания и действия. Студът вече не ни сковава, мозъците мислят ясно, крачките са по-жизнерадостни, очите виждат повече. Зовът на природата за живот. 
Бялото вече не е зимно бяло. Потънало под тежестта на снега. То е чисто като първите свежи намерения сутринта и като последните, изпълнени с надежда мисли вечерта. Бялото вече не е омърлушено бяло. Носещо спарения посивял въздух. То вече е и розово, и жълто, и синьо, и зелено.. Бялото вече е дъгата.
Бързо връщане на такси
- 981 Прегледа Информация
- Публикацията достига до вас чрез Е Вести Лондон
Защото пролетта е цветове, а не нюанси. При нея не се избутваме мудно, а се движим с леки стъпки. Не палим камините в домовете си, палим огъня в себе си. Несломимо уверена, съдбоносно даряваща и несравнимо красива. Пролет. Животът започва отново.
Не се усмихва плахо. Грее. Душното оставя зад гърба си и горда като кралица разпръсква шемет, чар и непринуденост.
Просто благодарим и я следваме…
Пролетта е Петя Дубарова…
Повярвали в лудия смях на петлите,
в звъна на камбана с нестройно сърце,
взривяваме зимната броня на дните
с момичешки устни, с момчешки ръце.
Пролетта е и на Вапцаров…
Пролет моя, моя бяла пролет,
още неживяна, непразнувана,
само в зрачни сънища сънувана,
как минуваш ниско над тополите,
но не спираш тука своя полет.
Тя е и Валери Петров…
„…Какво му трябва на човека?
Едно приятелство добро,
една шишарка на пътека,
един бял лист, едно перо,
една случайна песен птича,
един нелош човешки път…
Бруррум! – как весело се свлича
по ламарината снегът!”
Филипина Храброва за БГ Медия Лондон
