Завъртя се, усмихна се, намигна по нейния начин на хората, но усети, че нещо не е наред. Те й отвърнаха вяло. Сякаш бяха омагьосани. За миг почувства силата си в по-долния регистър. Беше свикнала да я боготворят. А те какво? Видяха, че времето й е изтекло и последваха посестримата й.
Не беше време за Лято, дори Есен беше в края на „мандата“ си. Хората са такива. Не можеше да ги обвинява. Те търсят красотата във всичките й измерения. Ако някой я загуби или не може да им я даде в точното за тях време, те следват друга. Намират си нова хубост. Човешката същност е невярна. Но пък Лято и Есен знаеха, че получиха достатъчно обожание от тях за тази година и решиха търпеливо да изчакат реда си отново. Нямаха друг избор.
Видяха я как влиза наперено с ледената си мантия и обсебва вниманието на онези, които по същия начин се захласваха по тях неотдавна. Нейният чар беше различен. Нейният маниер беше друг. Властен. Приковаващ. Тя обледеняваше сърцата им, изсипваше снежинки по лицата и настаняваше замръзналото си кралство около тях. Иначе нямаше как да свикнат с безупречно красивата й, но студена същност.
Тя беше единствената от четирите, която прибягваше до магии. В нейния свят топлината не съпътстваше всекидневието, но яркостта на бялото слънце не беше за пренебрегване. Всички се чувстваха извън реалността, в друго време, на друго място. Знаеха, че е различно, но то беше по-силно от тях. Влюбваха се. Приковани като магнит. По-скоро сляпо отдадени, отколкото дълго обмисляни сърдечни емоции.
Всичко беше бяло и вълшебно. Всякакви странни същества се разхождаха наоколо и нереалното постепенно се превръщаше в това, което сякаш цял живот бяха чакали. Елени, шейни, елфове, вечният старец и неговите кралици и принцеси. Всички те бяха необходимата комбинация, дошла в точното време на точното място. Някой им четеше мислите. Затова те не се възпротивиха на студа. Не мислеха за него. Виждаха други неща. Имаше звезди. Имаше много сняг. Имаше вековни дървета и митични създания, по-красиви от всичко, виждали очите им. Така мислеха те в този момент. Само те и тя. Зима й беше името.
Останалите посестрими трябваше да си починат от човешкия възторг, страст и демони. Нямаше нужда от ревност. Зима си беше красавица, и то каква. Лято и Есен бяха уморени, а Пролет беше готова да поеме щафетата, но не веднага.
Чудно време за магии и снежни човеци, вълци и бели мечки.
Филипина Храброва за БГ Медия Лондон
Актуална и полезна информация за Българите във Великобритания. Новини за Българите в Лондон. Списък с най-често задаваните въпроси за намиране на работа във Великобритания. Полезна информация при подготовка на документи за работа и престой във Великобритания.
Имате информация, която искате да достигне до нашите читатели?
БГ Медия Лондон е млада, динамично развиваща се, полезна и различна глобална дигитална, мултиплатформена кросмедия от и зa Българите в Лондон.
