Ей така от нищото охлювът пак започна да мърмори и бавно да се приплъзва по росната трева. Прекалено дълго не било валяло, а сега толкова много се изсипало, че можело да удави всеки.
Къде да се скрия? – мислеше си той. Ами ако някое от онези непокорни деца мине и ме настъпи, какво.
Не стига, че първо печеше здраво и трябваше да стоя „у дома“, а сега след проливния дъжд, не смея да изляза, за да не ме сполети нещастие.
Tax Return 2023/24- срокове, глоби, промени
- 6865 Прегледа Информация
- Публикацията достига до вас чрез Е Вести Лондон
Това живот ли е? Лесно им е на тях… – не спираше с тревожните си мисли охлювът.
Красивата пеперуда, видимо доволна, че не е вече какавида, волна и щастлива, че живее, пърхаща криле навред, дочу мърморенето на охлюва. Тя не можеше да си представи, че някой, имал шанса да се появи в този прекрасен свят, може да е начумерен. Не й се е мяркала мисълта, че би могло да съществува недоволство. Не го разбираше. За нея беше важно само, че не е пашкул, всичко останало беше живот. Замисли се и реши да спре охлюва от гибелните мисли. – Ти какво, жив ли си – жив си, болен ли си – не си, криеш ли се – да. Спри, винаги ще има и дъжд, и облаци, и слънце, просто стой под небето.
Каквото и да има над теб, ти си създаден да го видиш. Иначе ще изпуснеш всичко хубаво.
… Докато майката четеше на детето, опитвайки се да го приспи, то, забавлявайки се с играчките си, сякаш не прояви голям интерес. Тя обаче имаше търпението без да скръцне със зъби да дочете докрай съчиненото от нея, знаейки, че то чува нейния глас. Не очакваше дори да й зададе въпрос. Щастлива от факта, че дъщеря й обичаше нейните истории, вярваше, че ТУК, СЕГА и ОТКРИТО имат по-голяма сила от някъде, някога и скрито. Вярваше още, че удовлетвореността и желанието да се покажеш на света, а не топлата заешка дупка и крехката черупка на охлюва, ще направят от дъщеря й НЕ страхлив човек.
И охлюви ще има по земята, и пеперуди ще летят из въздуха, светът ще е различен, странен и непредвидим, небето ще е слънчево, дъждовно и облачно, но там, където има посадено цвете,
винаги ще се стреми да изскочи над земята.
Детето се събуди от следобедния си сън и сякаш не искаше вече да играе на криеница. Не знаеше защо, не разбираше още, но хвана майка си за ръката и я поведе под ОТКРИТО небе.
Филипина Храброва за БГ Медия Лондон
