Когато видиш загадъчна усмивка, украсила деликатно нечии устни, зарадвай се, тя има какво да разкаже.
Ако срещнеш широко разлята усмивка по щастливо лице, зарадвай се пак, историята зад нея ще е повече от прекрасна. Видиш ли грейнали очи, не чакай и миг, отвърни със същото. Зад тях стоят надежда, вяра и любов. Сълза дори да мернеш, намерила местенце в ъгълчето на окото, не я попивай, изчакай да я капне, някаква човешка драма има в нея и трябва да измине своя път.
Tax Return 2023/24- срокове, глоби, промени
- 6996 Прегледа Информация
- Публикацията достига до вас чрез Е Вести Лондон
Седни да ти разкажа… капва капка дъжд. Не идвам отдалеч, но нося всичко в себе си.
Аз съм част от безкрайно много сълзи. Те принадлежат на момчета и момичета, приковани към легла, взирайки се в прозорците с надеждата, че един ден животът им ще е разходка без инвалидни колички, че ще се усмихват с благодарност, изпратили „рака“ вдън земя, че и по-далеч, че ще пътуват много без да мислят за преливания, инжекции, облъчвания, че ще захвърлят патерици, че ще развяват коси отново, че ще имат крака, ръце, сърца като предишните. Даже по-добри. Аз съм техният кошмар и тяхната мечта. Аз съм БЕЗ край. Капка. Както част от кроткия, правещ красиви локви-огледала пролетен дъжд, така и част от тежкия, страшно проливащ се и създаващ само беди дъжд.
Седни да ти разкажа… аз съм слънчевият лъч, който иска да дойде при теб. Облак е препречил пътя ми. Не се притеснявай, понякога е нужно да изкатериш редица планини, да се спъваш и да падаш, да не ставаш веднага, защото адът те е настигнал, но като събереш сили и се изправиш, ей тогава да не те срещат облаци. Промушваш ги и им взимаш дъха, както те на теб.
Вятърът и той, милият, иска нещо да прошепне. А, да, чувам го. Казва, ако ни е тъжно, да поплачем, но да си забравим сълзите някъде. Непременно да изтръгнем всички бариери и да изритаме спуканите топки.
Слънцето и то изгря. Седни, казва, да ти разправям. Имало едно време едно семенце. Посели го, цъфнало красиво цвете. То не било вечно, разбира се, но сбъднало мечтата си. Да е точно такова жълто и ярко като мен и точно такова високо и стройно, за да ме следва. Защото друго няма. Останалото е губене на живот.
И капката, и слънчевият лъч, и вятърът продължават да разказват.
Филипина Храброва за БГ Медия Лондон