Прости ми, мамо! Да, така ще кажа първо, после ще помоля – не ме оставяй още дълго.
И моите години също като твоите нарастват, но винаги ще си остана твоето момиче.
Не съм била най-добрата, и сега мога повече, но в сърцето ми си моята икона.
Ти ще ми прощаваш до последно, както никой друг. И ще ме обичаш винаги, както никой друг. Моята светлина, моята отмора, моята закрила, моята компания за мента… Колко е хубаво да не искаш обещания от мама! Защото тя винаги изпълнява! Да е до мен, да ме пази, да ми се скара, защото съм твърдоглава, да ме подсеща коя съм, да ме подкрепя във вечните конфликти между мен и мен.
Tax Return 2023/24- срокове, глоби, промени
- 6739 Прегледа Информация
- Публикацията достига до вас чрез Е Вести Лондон
Мамо! Благодаря ти! Това съм аз! И казвам:
Ръцете на мама… са най-способните…
Лицето на мама… е най-одухотвореното…
Сълзите на мама… са най-откровените…
Усмивката на мама е… най-поощряващата…
Сърцето на мама… е най-вярното…
Ти си нежната музика в пролетния цвят. Ти си прохладния повей в лятната нощ. Ти си красивото есенно дърво, което благославя падащите листа. И ти си топлината на камина в красивата зимна нощ.
Мама ме целуна…докато спя, знам. Животът ми е благословен. Защото я имам.
На всички майки…
Мамо.
И аз ще се завърна, както винаги.
И както винаги, най-неочаквано
прозореца ти ще изпълня в тъмното.
Не ставай изненадано от стола си,
не падай във ръцете ми –
погледай ме
и позволи ми да сваля палтото си.
Да насека дърва и във нозете ти
да коленича — да запаля печката.
Над куфара ми се склони усмихнато.
Над дрехите ми, книгите ми – мислите.
И докосни ги – моля те – накарай ме
отново да обикна тежината им.
Не се страхувай — пристъпи в душата ми,
прозорците й избърши, пред някого
гостоприемно разтвори вратата й –
върни на огледалото й блясъка.
И изпълни и счупените съдове
със сребърната влага на очите си,
за да живея – за да нося винаги
във мислите си твоето присъствие.
Мамо,
не остарявай, моля те – и никога
не вярвай през деня на огледалото.
В очите ми се гледай непрекъснато.
Съпротивявай се срещу тъгата си.
За здравето си се бори отчаяно.
И защитавай, моля те, душата си
от бръчките, от пясъка на времето.
Не казвай, че е суета – понякога
си освежавай със червило устните…
И не умирай – заповядвам ти – до края.
До края съществувай във живота ми.
Явявай се в най-страшните ми сънища
със бялата си рокля – съзерцавай ме
от погледите на жените – тихите…
Да се обърна стреснато след някоя
и да те видя във дъжда –
в прозорците,
в балконите, в дърветата и в себе си.
Мамо.
Не ме изоставяй,
мамо.
Христо Фотев
Една от вас до всички майки…
Филипина Храброва за БГ Медия Лондон
